Eat That Question: Frank Zappa in His Own Words 2016
Знаете ли, че едва 6% от американците имат „голямо доверие“ в медиите. Хората са скептични към септичния труд на журналистите. Потребителите все още търсят: честност, балансираност, точност и изчерпателност, когато търсят информация. Неща, които отсъстват в масовите медии – масово.
Забелязах, че същото се случва с документалистиката. Прочети повече
Филмовите плакати не са изкуство. Те са информационен материал, чиято цел е да продава билети.
И макар някои от тях да са третирани като изкуство, повечето са мимолетни късчета реклама. Споделят едни и същи елементи, следват общи правила. Добрите са тези, които въпреки условията, успеят да ни изненадат.
Вижте филмовите плакати, които харесаха на журито ни от дизайнери.
Чарли Чаплин изяжда своите в The Gold Rush 1925 (Треска за злато). Вернер Херцог прави същото 54 години по-късно, защото загубва облог.
Обувките – най-краткият отговор на въпроса: Какво искат жените? И то поне от 40 000 години насам. Може би затова, когато ги търсим и купуваме, те влияят на най-примитивните ни инстинкти. Чифт нови обувки променят баланса на хормоните ни, както и този на кредитната ни карта.
Направете крачка в правилната посока и се насладете на поста ни, който им посвещаваме. Прочети повече
Робърт Мейпълторп „Мелъди (Обувка)“, 1987 / „Грозде“, 1985
През 1777 Томас Джеферсън предлага този щатски закон за Вирджиния: Който бъде намерен виновен за изнасилване, полигамия или содомия да бъде наказван. Ако е мъж, чрез кастрация; ако е жена, като се изреже дупка в носа й – не по-малка от половин инч в диаметър.
Законът не е приет.
Защото е садистичен? Не. Отхвърлен е, защото е хуманен. Джеферсън е определен като „твърде милостив“. Наказанието, което е смятано за нормално е смърт. Прочети повече
Всеки може да се ядоса – лесно e. Но да се ядосаш на точния човек в необходимата степен, в подходящото време, с правилния мотив и по правилния начин – това не е за всеки. И не е лесно.
Аристотел
Indignation 2016 (Възмущение) е по едноименния роман на Филип Рот. Филмът – както и книгата, са свързани с конкретен период от американската история. Началото на 50-те години на 20 век и Корейската война (1950-1953). Време на небивал икономически бум, но и на политически страхове. Американското общество е обладано от материализъм и консерватизъм. Телевизията започва да доминира поп културата. Телесното и сексуалното са табу. Големият родителски страх е, че децата ще се провалят в живота, ще се развратят от Джеймс Дийн, Марлон Брандо, комиксите и Елвис. Младите са потенциални жертви на нещата, които дебнат навън. Прочети повече
„Глупаво е да се преструваме – пише Хенри Милър – че под кожата си всички ние сме братя. По-вярно е, че под кожата всички ние сме канибали, убийци, предатели, лъжци, лицемери, жалки страхливци“.
Така е. Вижте, какво се случи с Кити Дженовезе. Прочети повече
The Handmaiden 2016 (Слугинята) е корейски еротичен трилър, чието оригинално заглавие е „Господарката“. Слугинята и господарката се срещат, за да ви оставят без думи. Прочети повече