Skip to main content

Не реви!

 

Парижанин плаче, докато немската армия прегазва Франция, 19 февруари 1941

 

Да отворим с нещо весело: Българите са нещастни, песимисти и завистливи. Знаете си го.

А знаете ли, че българите и особено българските мъже, плачат най-малко? Най-малко в Европа и (почти) най-малко в света.* Единствената страна, която може да ни се опре в стоицизма е Перу. Най-големите ревльовци? Италианците. Американците? Те реват по 2 пъти месечно. Предполагам затова последните 40 години не могат да спечелят и една война като хората. Но каква е връзката с киното? Прочети повече

Old age is not for sissies!*

 

Ето ви 3 факта за старите хора, които ще ви слисат:

75% от финансовите активи в САЩ се контролират от хора над 50-годишна възраст.

Хората над 50 години купуват почти 50% от нещата, които се продават.

60% от новите автомобили се купуват от същата група.

Да, но едва 5% от рекламата по света е насочена към възрастните.

Причините са различни. Често хората, които правят реклами са между 18 и 30 години и са „твърде готини”, за да общуват със старци. Това прави рекламните агенции пълни с ентусиазъм, но празни откъм познание…

В рекламата съществува догмата, че винаги трябва да се показват само и единствено млади хора. Защото: старите са лоялни към марките – купуват едно и също; старите са стиснати (в България – направо безпарични); но преди всичко – те вътрешно бленуват младостта.

Разбира се, “млад” често бива следвано от “глупав”. А на глупави хора се продава по-лесно. Така обществото и поп културата са в постоянен инфантилен режим.

Бритни Спиърс стана звезда през 1998, макар в клипа да беше облечена като 15-годишна, тя бе на 17. След нея обаче се появиха 14-годишни, облечени като 9-годишни, които пъшкат и стенат като каки. Появиха се: 7-годишни рапърчета,  сексуализирани кукли за 6-годишни и конкурси за красота, в които 5-годишни се обличат като проститутки.

Както открива Крейг Фъргюсън – нестихващата жажда за младост и постоянната вдетиненост правят всички неща кофти.

Е, дали заради фактите, с които започнах или заради прогресивното застаряване на звездите, но последните десетина години в киното се очерта нова тенденция. Филми със стари хора, които не изпитват ужас или срам, че са стари. Прочети повече

Онзи филм… с Джейсън Стейтъм

 

Отивах на работа – навреме и в събота. Боговете сигурно са полудели. В метрото обаче видях нещо. Освен нещото видях и плакат, който ме накара да си помисля, че в киното е пълно с характерни актьори. Хора, които играят едно и също всеки път – Джон Уейн, Дженифър Анистън, Стивън Сегал, Мег Райън, Самюъл Ел Джаксън, Джулия Робъртс… Но почти никой не може да бие Джейсън Стейтъм.

Вижте защо… Прочети повече

Наши образи в чуждото кино

"Hey look, here's John Candy! No wait, that's Miss Bulgaria" / ALF 1986-1990

 

През вековете пътешественици, дипломати, журналисти и писатели са описвали българите като: гостоприемни, работливи, миролюбиви, жадни за знание и даже нежни. Но също и като: мръсни, тъпи, свирепи и варвари.

Някои го констатират, други се присмиват, а трети търсят обяснение. Например през 19 век френският пътешественик Ксавие Омер дьо ла Ел пише: “те (българите) изглеждат естествения враг на всяка цивилизация и на всяко правителство.”

А какво се случва във филмите? Какви сме там? Опитваме да си спомним български образи в небългарски филми. Прочети повече