Skip to main content

Автор: Lubomir

Да яхнем шейната към Nord

Lubomir Вашият коментар

Nord 2009

Дундест, дебелобузест и дебелоглав, достигнал дебита на своето добродушие, давещ се под давлението на съдбата, дисквалифициран, дезориентиран… след алкохолна дифузия мъжът е дамгосан с една диагноза – депресия – душевна дезинтеграция вследствие на дефицит на сила за живот. Ситуацията е пълна дефлация.

Затова на 6-та минута Йомар отива в психиатрията и настоява да бъде приет – завинаги. Отказват му. Ако не можеш да разчиташ на лекарите – на кого? На добрите приятели, но не и тези на Йомар. Най-добрият му приятел го е ограбил – откраднал е жена му.

Когато научава, че май е станал и баща, Йомар решава, че е време да драсне клечката, да яхне моторната шейна и да се понесе напред… с провизии от пет литра алкохол. Прочети повече

Режисьорски понеделник – великите говорят

Lubomir Вашият коментар

Решихме вместо понеделнишки пост да посветим деня на трима велики.
Алфред Хичкок е създател на много от похватите в киното. Вижте какво според него е по-важно   – съдържанието или техниката с която го предавате?

В „On Writing“ Стивън Кинг пише, че (цитирам по памет): Сюжетът е маловажен. Ако имате колоритни герои с добър диалог, това е достатъчно. Историята ще си върви сама. Книгата няма нужда от предварително обмислен сюжет така, както в живота няма такъв.

Вижте какво казва Мартин Скорсезе.

И накрая в памет на Сидни Лъмет, който ни напусна в събота.

 

Малкият войник и битката му за света

Lubomir 9 коментара
Lille Soldat 2008

Как е в Дания? Попитах приятелка, която се връщаше от там. Плоско – каза тя. В Lille soldat 2008 (Малкият войник) има кадри, които го доказват.

Дълги, гладки, равни и хоризонтално опънали се пътища. Бял, астматичен, но достолепен Ягуар се плъзга по тях. Шофьорът му е Лоте (Трине Дирхолм), а пътникът баща й – диабетик, страхливец, сводник.

Северно сияние 2011 започна. Прочети повече

Красотата на Северното сияние

Lubomir Вашият коментар

Северно сияние 2011

 

Съберете населението на северните страни и ще получите сбор от 24 или 25 милиона души – не съм математик, но като изключим Швеция всички са с по-малко население от България. Проверете, по-големи сме от повечето страни в Европа. Шокиращо! Да го разберете сега – след като 600 години са ви внушавали, че живеете в “страна като човешка длан”, носите се на “сателит” и други подобни простотии.

Дори събрани в едно викингите са два пъти по-малко от хората живеещи в царството на киното – Калифорния. Това обаче не им пречи да правят качествени филми.

Дълго време киното на Севера страда от депресия, от синдром наречен Ингмар Бергман. Уди Алън го определя като “най-великия филмов творец” – пресилено, но вярно. Бергман направи революция във всичко. Играеше си с техническите аспекти: перспектива, композиция, осветление и движение на камерата. Смути тематиката, мислеше за живота, смъртта, вярата и самотата. Започна традиция – да се правят филми, които не привличат тълпи от зрители.

Алиенацията на публиката обаче не означава провал. Точно обратното – означава, че режисьорът е направил творчески избор, поел е по трудния, но благороден път на принципите. Избрал е вместо комерсиална боза да прави това, което мисли и чувства за истина.

Без подобни хора нямаше да има изкуство.

Затова решихме да отразим третото издание на Северно сияние 2011 – фестивалът за кино от Скандинавия и Прибалтика, организиран и представен от Pozor.

 

Прочети повече

Киното в модата

Lubomir 4 коментара

 

Фото: Audrey Hepburn

Това е постът на Ани. Тя го измисли, тя го предложи, тя събра материалите, но аз го пиша, защото тя е дизайнер. Постът на Ани започва така:

Юбер дьо Живанши и работата му с Одри Хепбърн изцяло промени отношенията между кино и мода. Музата на Ив Сен Лоран е Катрин Деньов. А благодарение на Харди Еймс в киното навлезе вълната на „space age“-а. Замислете се, какво би бил The Untouchables 1987 без костюмите на Армани, Annie Hall 1977 без панталоните и вратовръзката на Даян Кийтън или The Wild One 1954 без коженото яке на Марлон Брандо.

Днес киното връща жеста. Ще ви покажем няколко модни реклами, които са малки произведения на изкуството. Красиви филми в минута-две. Прочети повече

10-те най-използвани песни в киното

Lubomir 2 коментара

Работя в рекламата. Някога, някъде това е звучало очарователно – перспективно, даже секси. Днес не чак толкова, даже никак. Както каза баба ми, докато й показвах един от плодовете на труда ни: “Ама, аз си мислех, че учиш за лекар.”

Обещавам, че този пост няма нищо общо с това. Има общо с музиката, а тя е много важна за рекламата. Готината реклама – не българската.

Учил съм неврология и знам, че музиката има благотворен ефект върху централната нервна система – тонизира, намалява стреса, подобрява кръвообращението. Вие също го знаете, просто исках да кажа, че сега можех да съм лекар!!! Както и да е. Без да имам официална статистика и като се основавам на личния си – важен за човечеството опит, мога да кажа, че това долу е най-използваната песен в рекламата.

Тази магическа песен усмихва мъжете, съблича жените, продава шампоан като топъл хляб, топъл хляб като цветя за осми март и цветя като кисело мляко. Тя ще ви накара да ипотекирате дома си или да станете донор на сърце… още докато сте живи.

Но кои са 10-те музикални déjà vu моменти в киното? Няма да повярвате кой е на първо място, той също нямаше да повярва, ако беше жив.

Прочети повече

Вижте снимки от снимките на Камен Калев

Lubomir 2 коментара

Камен Калев / Снимки: фотограф Елена Ненкова и Иван Чертов
Камен Калев / Снимки: фотограф Елена Ненкова и Иван Чертов

 

Честност – това е, което липсва в българските филми. Няма я. Има избушени от съдбата елементи, които рецитират мъртвороден диалог, а кулминацията е реплика достойна да продава шпеков салам.

Един от малкото честни български филми, които съм гледал е „Източни пиеси“ 2009 – скромен, топъл, учудващо пълен с надежда филм за герои, които живеят в безнадеждна страна.

Камен Калев завършва работата по втория си филм – “Островът”.  В него ще видим Летисия Каста, Туре Линдхард, Руси Чанев, Бойка Велкова, Михаил Мутафов. Филмът е със специалното участие на ексцентричния чилийски писател, режисьор и философ Алехандро Ходоровски.

Prozekcia получи снимки от кухнята – вижте ги. Прочети повече

Книгата на Франк

Lubomir Вашият коментар

 

Фото: Франк Маршал

Уважаваме Франк Маршал – фотограф, меломан, нюйоркчанин и любител на дакели. Той е първият участник в Бледнер – рубриката в която ви представяме любимите филми на по-талантливите, успелите и богатите от нас.

Франк се съгласи на интервюто веднага, без никакви условия. Тогава ни каза, че мечтае да издаде книга. Прочети повече

Очаквайте най-лошото

Lubomir 3 коментара

„На Силвиу му остават 5 дни преди освобождаването от дома за малолетни престъпници. Но те могат да се окажат цяла вечност.“

„Улрик е излежал 12-годишна присъда за убийство. Прехвърлил 50-те, вече е на свобода. Пред него няма бъдеще.“

„33-годишният Паул отива при личния си лекар за рецепта и му разкрива всичките си болки. Докторът е изтощен от собствените си брачни и финансови неудачи…“

„…Тя е съпруга и майка, която пощурява, след като се влюбва. …нейният стабилен, уреден и щастлив живот започва да ù изглежда като непоносима безсмислена измама, с която тя изневерява на дълбоката си същност.“

„Томи и Ребека се обичат страстно, но той загива при катастрофа.“

Ако продължавате да четете, това сме ние с Теменуга в опит да изберем какво да гледаме от програмата на Международния София филм фест. Прочети повече

Ал Пачино, Шекспир и енергията

Lubomir 3 коментара

Според Паци Роденбърг има три нива – кръга на енергия, през които актьорът може да изиграе една сцена. В първи кръг актьорът насочва енергията си навътре – към себе си, отпуснат е, говори тихо. В трети кръг – насочва енергията навън – към света, завладява пространството с физиката и гласа си.

Паци казва, че повечето актьори, които играят Шекспир, допускат грешката да играят почти и единствено в трети кръг – като викат, защото така лесно стават видими.

Помислих си, че ще бъде любопитно да направим сравнение с три различни изпълнения на един и същ текст. Монологът на Шайлок от “Венецианският търговец”. Прочети повече