Според Рекордите на Гинес той е най-екранизираният литературен герой. Актьорите, които влизат в ролята са над 70, а филмите – повече от 200. Не съм гледал всички. Не си спомням всички от тези, които съм гледал. Харесвам малцина – от тези, които си спомням. Прочети повече
Не – това не е история за любимата ми актриса. Не е история и за Мерил Стрийп, Бети Дейвис или Джоди Фостър. Това е кратка история, бърза история, история за аномалия на име Беатрис Стрейт. Прочети повече
Забравете сюжета, забравете героите, забравете действието и диалога също. Повечето (но не всички) от тези филми са ощетени в тези категории. Днес търсим само красивото. Но какво е то? Прочети повече
Палестински филм. Какво виждате? Сигурно следното: прашни тесни улици, срутени къщи, млади мъже с глави увити в куфии, хвърлят камъни по танк. Стрелба. Един от мъжете пада. Камерата се доближава до него, за да видим, че това е дете. Някъде пищи жена. Познах ли?
Днес гледах Ta’m e guilass 1997 (Вкусът на черешата). Загадъчен мъж на средна възраст обикаля спечен, прашен и отчайващ пейзаж. Оглежда се. Търси. От време на време спира кафявия си джип, за да поговори с някой от мъжете покрай пътя. И те са сухи и обрулени като земята, единствената им украса са гъстите черни мустаци.
Февруари е месецът на пречистването, виното, любовта и разбира се – сеитбата на пролетния ечемик. Според хороскопът ви, който направих преди малко, февруари е времето, когато ще разгърнете напълно потенциала си, ще отворите аурата си, ще наместите чакрите си – и двете. Прочети повече
Препоръчаха ми да гледам 127 Hours, последният филм на Дани Бойл, преди месец. Сега правя същото с вас. Гледайте този филм. Не, няма да ви депресира. Не, няма да сънувате кошмари. И не – не е “за ръката”, а за духа, който я движи.
Тя чака, това е, което прави. Чака в мъглата, чака в дъжда, чака в порива на листата. Колко бихте чакали вие? Ако любимият ви човек замине, но не се върне навреме – колко бихте му дали? Седмица, месец, шест месеца, година… Прочети повече
Стереотипика беше град, разположен на границата между черното и бялото – на линията, която повечето от нас наричат сиво. Беше град като всеки град. Имаше център – не широк, но не и тесен. Улици – не дълги, но не и къси. Парк – неголям, но не и малък. Жители – немного, но не и малко. Прочети повече
Киното на тази страна е в разцвет. През последните години то печели злато в Кан, Берлин, Венеция, Лондон и Торонто. Австриецът Михаел Ханеке е негов голям почитател. Германецът Вернер Херцог смята, че то е най-важното от артистична гледна точка в момента. А ние – ние сме напълно невежи. Прочети повече