Стереотипика

Стереотипика беше град, разположен на границата между черното и бялото – на линията, която повечето от нас наричат сиво. Беше град като всеки град. Имаше център – не широк, но не и тесен. Улици – не дълги, но не и къси. Парк – неголям, но не и малък. Жители – немного, но не и малко.

Жителите живееха неинтересен, но не и скучен живот със средна продължителност в образцови домове. Всяко семейство имаше три деца – момче, момиче и бебе. Всички момиченца бяха с плитки, всички момченца с ожулени колене и прашка в джоба, а бебетата – до едно бяха сладки и талантливи. Децата имаха любимци – предано куче, мъркаща котка, пухкав хамстер, златна рибка, която току що беше умряла в кръгъл аквариум.

Денят беше спокоен, предсказуем и двуизмерен. Така и трябваше, защото Стереотипика беше родното място на всички плоски образи, шаблони и клишета от вицове, книги, филми и ТВ сериали. Тук живееха: разсеяният професор, злата мащеха, лошата тъща, фаталната жена, детективът алкохолик, алкохоликът мечтател, невинният затворник, затвореният луд, благородният рицар, малкият принц и негърът с голямата пишка.

Стереотипика се управляваше от кмет. Всяка сутрин той изнасяше речи на малка трибуна пред кметството, а цилиндърът му хвърляше сянка върху глутницата освирепели репортери. Днес говореше за обира, извършен от крадците, които правеха последния си удар, след който щяха да се оттеглят завинаги. Кметът успокои гражданите, беше дал последни 24 часа на шефа на полицията, за да се справи. Най-опитните работеха по случая – доброто ченге, лошото ченге, ченгето пред пенсия, ченгето, което се тъпчеше с понички и ченгето, чийто партньор беше убит пред очите му.

Малко по-надолу – точно зад ъгъла, на който момче щеше да се блъсне в момиче и да се влюби, цареше хаос. Евреинът се беше опитал да пазарува от арменския магазин… преди да пресече улицата с пилето и да влезе в бара, където го чакаха каубой, пигмей и индианец. Един кон вече беше вътре и си поръчваше.

Около магазина имаше тълпа от зяпачи, която помощниците на шерифа мудно разбутваха. Това не направи впечатление на отчаяния поет, който се връщаше от скромна закуска с измъчения художник. Бяха яли палачинки в старата закусвалня, заедно с яките работяги, водопроводчикът с космат задник, простакът шофьор на камион и двама агенти в черни костюми и куфарче.

Поетът вървеше към парка, където на пейка седеше Господ – предрешен като бездомник и играеше шах с лудия гений. Той мислеше стихове за своята муза – проститутката със златно сърце, но тя вече беше заминала с богатия бизнесмен с душа на дете. Отчаяният поет не подозираше, че само след час щеше да се превърне в отчаяния самоубиец с прерязани вени.

Жената от тъмната алея, която винаги чуваше стъпки зад себе си, почувства, че нещо лошо ще се случи. Опита се да го каже на най-близката минувачка, която нищо не разбра – беше блондинка.

Да – нещо лошо щеше да се случи. Целият град беше в опасност. Защото злият герой, който винаги избухваше в монолог разкриващ плановете му, беше заложил бомба. Оставаха 00 минути и 01 секунди, когато добрият герой – прострелян в ръката, успя да пререже червената жичка. Успя, защото раната му беше превързана от едрогърдата млада жена – фотомодел и професор по ядрена физика, която в момента нямаше приятел, защото все си падаше по лоши момчета, но всъщност търсеше любовта.

Беше знаменателен ден. Ден за който щеше да се учи в местното училище и гимназия – пълна със спортисти, мажоретки, зубъри и бунтари. Велик ден като деня, в който Земята беше спасена от гигантски вулкан, потоп, астероид, комета, вирус и… извънземен кораб. Ден за който всички щяха да си спомнят и разказват, особено старата жена, която се люлее на стол пред камината.

Ех, ако можех да спася отчаяния поет така, както спасих целия град – мислеше си писателят в творческа криза и почукваше по клавишите на пишещата машина. Да! Решението бе очевидно: поетът умираше, но идеалната жена го целуваше, за да го върне обратно към живота със силата на любовта. Писателят в творческа криза се отпусна доволно в креслото. Замечта се за палавата ученичка, палавата медицинска сестра, палавата монахиня и палавата съседка, която чакаше загорелият разносвач на пица.

Навън любовникът италианец стоеше под балкона на любимата си и крещеше. Тя също крещеше и го замеряше със саксии. Красива пеперуда се изплаши и полетя в небето. Издигна се над Стереотипика. Премина над четири сватби и едно погребение, над парад, в който наемен убиец преследваше своите жертви, промуши се между небостъргачите, отправи се към звездите.