Ако не сте гледали ситкомът Black Books 2000-2004 на Дилан Моран и Бил Бейли – веднага се поправете. Героят на Моран е ядосан, пиян, циничен, песимистичен мизантроп, чиито делнични занимания са пушене, четене и обстрел със саркастични обиди. Геният на позитивния негативизъм. Прочети повече
Ето това…
Нашият разказ за „Три дни в Сараево“ ще започне така, както му подхожда. Далеч от моловете и синеплексите, в най-подходящия момент за гледане – в минутите между съня и събуждането, когато разумът не е напълно включен, а сетивността – все още изострена. Да, гледах „Три дни в Сараево“ миналата събота, с горчиво кафе с ръка, което да ме отдели от повторното заспиване, и по пижама, която да ме държи в блаженството на полуреалността. Прочети повече
Броени дни, преди филмът „Три дни в Сараево” да тръгне по кината, неговият режисьор Николай Тодоров избра нашия блог, за да сподели малко повече за проекта и да ни удостои с честта да гледаме филма преди премиерата му.
Николай е завършил режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” през 2006 г. в класа на проф. Георги Дюлгеров. Още дипломният филм „Минутите след това” му донася няколко международни награди и селекции. Получава и наградата “Jameson” за късометражен филм на София Филм Фест, както и наградата на фестивала в Корк, Ирландия. Прочети повече
Преди седмици гледах последния филм на Сюзън Сарандън. Ако има нещо, което да запомните около него е плакатът му. На това се казва: “да ти сменят физиономията”. Което ме накара да се замисля: Защо се случват подобни мърляви работи? Прочети повече
„Ще ви убия, отче. Ще ви убия, защото не сте направил нищо нередно. Ще ви убия, защото сте невинен… Да убиеш свещеник в неделя – това ще е добро.” Прочети повече
Мъж, магистрала, кола, телефон – филм. По-малкото е повече. Прочети повече
Има нещо, което ме свързва с Борхес – вярата, че раят е библиотека. Не знам, кога го е казал, но знам, че като дете го сънувах. И мечтаех за това, когато не сънувах. Мечтаех да съм сам на остров пълен с книги. Стотици, хиляди, милиони книги и цялото време на света.
После, после пораснах.
Тази година съм прочел един художествен роман и един сборник с разкази. Всичко друго е „професионална“ литература. Миналата седмица реших, че ми е скучно и трябва да си заредя киндела. Това, което открих ме потресе. Прочети повече
Първоначално заглавието за този пост бе: „Твърде добри, за да са лоши”, но бързо разбрах, че бъркам. Една от крилатите фрази на Мей Уест е: „Когато съм добра, съм много добра, но когато съм лоша, съм още по-добра.” Често успехът на един филм зависи от силата на злодея в него. Колкото по-наситен, интересен и страшен е той, толкова повече зрители искат да го видят.
Това са актьори, с постоянна резервация за ролята на добрия герой. А, когато се наложи да седнат в сепарето за злодеи – просто не се получава. Прочети повече
