Решихме вместо понеделнишки пост да посветим деня на трима велики.
Алфред Хичкок е създател на много от похватите в киното. Вижте какво според него е по-важно – съдържанието или техниката с която го предавате?
В „On Writing“ Стивън Кинг пише, че (цитирам по памет): Сюжетът е маловажен. Ако имате колоритни герои с добър диалог, това е достатъчно. Историята ще си върви сама. Книгата няма нужда от предварително обмислен сюжет така, както в живота няма такъв.
Вижте какво казва Мартин Скорсезе.
И накрая в памет на Сидни Лъмет, който ни напусна в събота.
Как е в Дания? Попитах приятелка, която се връщаше от там. Плоско – каза тя. В Lille soldat 2008 (Малкият войник) има кадри, които го доказват.
Дълги, гладки, равни и хоризонтално опънали се пътища. Бял, астматичен, но достолепен Ягуар се плъзга по тях. Шофьорът му е Лоте (Трине Дирхолм), а пътникът баща й – диабетик, страхливец, сводник.
Съберете населението на северните страни и ще получите сбор от 24 или 25 милиона души – не съм математик, но като изключим Швеция всички са с по-малко население от България. Проверете, по-големи сме от повечето страни в Европа. Шокиращо! Да го разберете сега – след като 600 години са ви внушавали, че живеете в “страна като човешка длан”, носите се на “сателит” и други подобни простотии.
Дори събрани в едно викингите са два пъти по-малко от хората живеещи в царството на киното – Калифорния. Това обаче не им пречи да правят качествени филми.
Дълго време киното на Севера страда от депресия, от синдром наречен Ингмар Бергман. Уди Алън го определя като “най-великия филмов творец” – пресилено, но вярно. Бергман направи революция във всичко. Играеше си с техническите аспекти: перспектива, композиция, осветление и движение на камерата. Смути тематиката, мислеше за живота, смъртта, вярата и самотата. Започна традиция – да се правят филми, които не привличат тълпи от зрители.
Алиенацията на публиката обаче не означава провал. Точно обратното – означава, че режисьорът е направил творчески избор, поел е по трудния, но благороден път на принципите. Избрал е вместо комерсиална боза да прави това, което мисли и чувства за истина.
Без подобни хора нямаше да има изкуство.
Затова решихме да отразим третото издание на Северно сияние 2011 – фестивалът за кино от Скандинавия и Прибалтика, организиран и представен от Pozor.
Това е постът на Ани. Тя го измисли, тя го предложи, тя събра материалите, но аз го пиша, защото тя е дизайнер. Постът на Ани започва така:
Юбер дьо Живанши и работата му с Одри Хепбърн изцяло промени отношенията между кино и мода. Музата на Ив Сен Лоран е Катрин Деньов. А благодарение на Харди Еймс в киното навлезе вълната на „space age“-а. Замислете се, какво би бил The Untouchables 1987 без костюмите на Армани, Annie Hall 1977 без панталоните и вратовръзката на Даян Кийтън или The Wild One 1954 без коженото яке на Марлон Брандо.
Днес киното връща жеста. Ще ви покажем няколко модни реклами, които са малки произведения на изкуството. Красиви филми в минута-две. Прочети повече
Работя в рекламата. Някога, някъде това е звучало очарователно – перспективно, даже секси. Днес не чак толкова, даже никак. Както каза баба ми, докато й показвах един от плодовете на труда ни: “Ама, аз си мислех, че учиш за лекар.”
Обещавам, че този пост няма нищо общо с това. Има общо с музиката, а тя е много важна за рекламата. Готината реклама – не българската.
Учил съм неврология и знам, че музиката има благотворен ефект върху централната нервна система – тонизира, намалява стреса, подобрява кръвообращението. Вие също го знаете, просто исках да кажа, че сега можех да съм лекар!!! Както и да е. Без да имам официална статистика и като се основавам на личния си – важен за човечеството опит, мога да кажа, че това долу е най-използваната песен в рекламата.
Тази магическа песен усмихва мъжете, съблича жените, продава шампоан като топъл хляб, топъл хляб като цветя за осми март и цветя като кисело мляко. Тя ще ви накара да ипотекирате дома си или да станете донор на сърце… още докато сте живи.
Но кои са 10-те музикални déjà vu моменти в киното? Няма да повярвате кой е на първо място, той също нямаше да повярва, ако беше жив.
Камен Калев / Снимки: фотограф Елена Ненкова и Иван Чертов
Честност – това е, което липсва в българските филми. Няма я. Има избушени от съдбата елементи, които рецитират мъртвороден диалог, а кулминацията е реплика достойна да продава шпеков салам.
Един от малкото честни български филми, които съм гледал е „Източни пиеси“ 2009 – скромен, топъл, учудващо пълен с надежда филм за герои, които живеят в безнадеждна страна.
Камен Калев завършва работата по втория си филм – “Островът”. В него ще видим Летисия Каста, Туре Линдхард, Руси Чанев, Бойка Велкова, Михаил Мутафов. Филмът е със специалното участие на ексцентричния чилийски писател, режисьор и философ Алехандро Ходоровски.
Prozekcia получи снимки от кухнята – вижте ги. Прочети повече
Днес, на националния празник на Ирландия, посвещаваме този пост на всички, които ще влеят в мислите си нещо зелено, а в телата – нещо малцово. На всички, които обичат филмите и уискито. На всички, за които няма значение дали е петък или понеделник. И на всички, които не се страхуват да прекаляват. Прочети повече
Уважаваме Франк Маршал – фотограф, меломан, нюйоркчанин и любител на дакели. Той е първият участник в Бледнер – рубриката в която ви представяме любимите филми на по-талантливите, успелите и богатите от нас.
Франк се съгласи на интервюто веднага, без никакви условия. Тогава ни каза, че мечтае да издаде книга. Прочети повече
