Skip to main content

Марсианецът се приземи!

The Martian 2015

С Rozix отидохме на гости на Червената планета. Не, не говоря за „Позитано“ 20, а за Марс. Коалициите са модерни напоследък, затова след визитата решихме да направим първото ни общо ревю. The Martian 2015 (Марсианецът) е голям филм. Голям е, защото е на Ридли Скот, един от малкото живи режисьори, които могат да снимат епични пейзажи. Прочети повече

Джурасик свят – бегай, газим!

Jurassic World 2015

Поствам това ревю 3 седмици по-късно, защото е пълно със спойлери… а също брони и други авточасти, чието име не знам.

Jurassic World 2015 (Джурасик свят) не е най-слабият филм тази година. Но тези 10 неща не го правят силен изобщо. Прочети повече

Огън, следвай ме – интервю с дизайнер на деструкция

Христо Велев "Mugshot"

Специалните ефекти се раждат почти едновременно със самото кино. Те правят трудното за заснемане лесно, a невъзможното – възможно.  Доскоро невъзможно бе да видиш българско име в големите филми. Това се промени: George Borshukov, Vladimir Todorov, Lubomir Christov са все по-чести имена във финалните надписи.

Днес ви представяме Hristo Velev, мой приятел от детството и CGI експерт. Специалността му е „анимация на динамика”, което включва всичко от експлозии и прахоляци, през морски вълни, до разрушения на сгради, коли и самолети. Прочети повече

10 неща, които научихме от SO Academy 2013

SO Academy се проведе в рамките на фестивала за независимо американско кино SO Independent (24 октомври – 3 ноември). Ние бяхме на срещата с филмовия концепт артист и илюстратор Владимир Тодоров и на презентацията на художника на визуални ефекти Любомир Христов.

Ето какво споделиха те от тяхната работа.

_______________________________________________


1. Джоан Роулинг иска артистите да рисуват героите й така, както тя ги е нарисувала в съзнанието си

Знаем, че добрият текст е в основата на хубавите филми. Но Джоан Роулинг иска повече. Авторката на поредицата за Хари Потър не оставяла концепт артистите да работят сами, докато тяхната визия за героите не съвпаднела с нейната. Така например кентавърът, според нея, е трябвало да бъде секси италиано. Художниците са го направили, за да и угодят, но „за щастие“ (според Владимир Тодоров) след това са върнали по-чудовищният образ на героя.

 

Прочети повече

Gravity 2013 – любимият филм на Нютон

Gravity 2013

 

Последният проект на Алфонсо Куарон можеше да се казва Vertigo, но май заглавието е заето. А също, можеше да се казва Шедьовър и щеше да му приляга.

Инженер (Сандра Бълок) и астронавт (Джордж Клуни) остават сами в космоса. Това е всичко в едно изречение.

Не съм се възхищавал на специални ефекти от Jurassic Park 1993 (Джурасик Парк), но това е по-добро. По-добро от всичкото 3D и CGI, което съм гледал. И по-смислено. Да и от Avatar 2009 (Аватар) също. Един момент, нека цитирам: Gravity 2013 (Гравитация) e „най-добрият филм за космоса правен някога”, Джеймс Камерън.

Тук можете да спрете да четете. Аз мога да спра да пиша, но няма. Ще напиша още 7 изречения. Прочети повече

Супер ли е Супермен?

 

Аз не съм Кевин Смит и никога няма да бъда. Аз не съм Тарантино и никога няма да бъда. Аз съм просто човек. За разлика от тези и други суперфенове на Супермен не знам какво прави героят в книжка №36 на страница 12. И няма да изпадна в гневен пристъп, ако режисьорът не се е съобразил с това.

Ей, нърдове, филмите така или иначе не се правят за вас. Прочети повече

6 дразнителя в модерното кино

Office Space 1999
Office Space 1999

3D-то

3D-то трябваше да направи филмите красиви и интересни, но най-често ги прави по-гадни и шумни, отколкото биха били без него. Първият триизмерен филм е от 1915, а златната ера на 3D киното е преди 60 години. Днес 3D може да е извинение за по-високи цени на билетите, но не и за липсата на качествен сценарий.

Както казва Марк Порций Катон: „3D-то требва да умре“.

Прочети повече

Prometheus – титанът, който разбива клишета

Йероглифи 1978, Х.Р. Гигер, акрил върху хартия

Пиша това ревю в хола. Испания вече води с 2:0 на Италия. Върху масата срещу мен е отворена автобиографията на Ханс Рудолф Гигер. Сред черно-белите гинекологични кошмари и патоанатомична еротика има малка цветна снимка. Гледам я на страница 57, долу – вдясно. Снимката е на младия Ридли Скот и младия Гигер. Ридли е в бяла риза и пуловерче без ръкави, чертае с линия. Гигер е в любимото си черно, сочи нещо с кутрето си по начертаното. На страница 59 той пише:

“Разбирам защо режисьор като Ридли Скот не изпуска нито за миг от контрол започнатия филм. А също и защо след излизането на филма на екран обикаля като луд салоните, за да следи качеството. Убедих се и колко е важно такъв филм да има деен режисьор, който да е в състояние да ръководи всеки отделен детайл. Единствено този начин на работа може да гарантира успех и качество.”

Това са 4 от 8-те изречения, които бащата на Пришълецът отделя за филма, който му носи Оскар за визуални ефекти и световна слава. Преди часове гледах Prometheus 2012 (Прометей), последният проект на Ридли Скот, сигурно ви е писнало от мнения, затова ето ви 5 килишета. Прочети повече

Шум в 3D

The Artist 2011

Може би, защото съм интроверт, но винаги съм мислел, че най-продуктивното време за творческата личност е, когато е сама. Нютон тихо седи в ябълковата си градина, Галилео тихо изследва звездите от любимата си кула, Айнщайн тихо съзерцава чаша току що разбъркан чай.

Офисът, в който работя е на високо, има ябълки, има и чай, но това не ми помага, защото е шумно – или защото съм глупав, но настоявам, че e шумно. Прочети повече