Логичното продължение на хитът ни: 25-те най-красиви актриси би било 25-те най-красиви актьори. Но като мъж се чувствам некомпетентен и ще ви предложа нещо друго, докато чакаме женската част от миниатюрното ни екипче да направи нещо по въпроса. Истински или измислени – това са най-добре обличащите се кино мъже (според мен).
Стена от бебета на Ханс Рудолф Гигер*
Като дете мечтаех да съм Шерлок Холмс. Малко по-късно, когато започнах да чета американски кримки, мечтата ми се приземи до скромното: “най-добрият профайлър на ФБР”. Още от тогава изпитвам интерес към човешката психика.
Защо някои от приятелите ми винаги искаха да играят Люк, а други се сърдеха, ако не са Дарт Вейдър? Защо едни винаги избираха да са стражари, а други апаши? Защо винаги знаех къде се крият последните? Защо момиченцето от третия етаж си показваше задника? Защо момченцето от осмия етаж измъчваше животни? Защо някои от съучениците ми ме пребиваха? Защо други не?
“Защо?” e въпросът в We Need to Talk About Kevin 2011 (Трябва да поговорим за Кевин) – филмът, който трябва да гледате, ако обмисляте да имате деца. И, ако обмисляте да нямате – също. чети още
The Shining 1980
Те са най-голямото богатство. Пролетта на живота, цветята на земята, слънчевите лъчи, бъдещето. Децата са глътката свеж въздух във филмите. Инфузията окситоцин, която рекламите предизвикват, за да ви продават… всичко. И ако някой каже, че не ги харесва – ще бъде пребит с погледи, смазан с мълчание, погребан под всеобщото отрицание.
Но истината е, че децата са портативни черни дупки за внимание, любов и въглехидрати. Плачат твърде често, акат навсякъде – дори в движение. Повечето време са скучни, а в останалото шумни. Не работят, не изкарват пари, не водят смислени разговори, пъхат си неща в носа и винаги получават най-хубавата част от десерта.
Те са малки дяволи, пакостливи демони, емоционални диктатори, лакоми егоистчета, свадливи психопатчета – особено момиченцата. Те откровено ни плашат. Ето доказателствата: чети още
Думата „римейк“ е мръсна за повечето зрители. Хората мразят филмовия преразказ, защото е синоним на алчност и мързел. Но не винаги. Всеки има право да разкаже една история по негов си начин и понякога – това е по-добрия начин. В Prozekcia имаме цяла поредица от три част посветена на тези успешни изключения: Тук и Тук и Тук
The Girl with the Dragon Tattoo 2011 (Мъжете, които мразеха жените), на Дейвид Финчър, може би трябвало да попадне в нея. Момент, нека да реагирам на българския превод на заглавието – Какво е това?!? Да го е***!!!
Филмът е адаптация на книгата „Мъжете, които мразеха жените“, част от трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон. Заученият мениджърски подход, когато критикуваш – е да направиш сандвич. Започваш с филия положителност, слагаш дебел резен критика, затваряш с усмивка и оптимистично намигване. Bullshit! Аз искам веднага да кажа какво ме дразни – акцентът. чети още
Cairo Time 2009
Въпреки че е част от Цветята на Корана, Cairo Time 2009 (Пътешествие до Кайро) е по-скоро западен филм. Това, което го доближава до източното кино, е протяжното действие, състоянието на трепет, маркиращо поредица от случки, без да задълбава в нито една, приплъзващата се в бекграунд сцените арабска музика, за да напомни, че сме в Египет. чети още
Мирът не може да се постигне с война, а само с разбиране. Това е една от идеите в биографичната драма на Джулиан Шнабел – Miral 2010 (Мирал). Филмът е базиран на автобиографията на палестинската журналистка Рула Джебрал и е част от програмата на фестивала Цветята на корана 2012.
Американският режисьор представя историите на няколко жени. Жени от три различни поколения. Жени с несходен произход, образование, финансово състояние, характер, мироглед. Но жени споделящи една съдба – да са родени палестинки от Западния бряг.
Кои са те? чети още
Най-често “блог” на български се обяснява, като “личен дневник”. Е* си! Нямаме нито един пост, който да прилича на личен дневник…
Мило дневниче, днес прекарах над 9 часа в седнало положение в офиса.
Ако седях в самолет 9 часа и 27 минути, щях да съм стигнал Ню Йорк.
Но, за да седя в самолет трябва да имам пари, а за да имам пари трябва да седя в офиса.
“Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22.”
Обядвах салата от моркови.
Ооооранжево небето, оранжево морето, оранжева тревата, оранжев и градът…
Пеех си на ум, но сякаш и другите чуваха.
Прибрах се с такси.
Беше жълто.
Шофьорът говореше по телефона си.
Разбрах, че може би има глисти.
Сметка – 4.07 лв.
Подадох 5 лв.
Дори и не си помислих да взимам ресто. чети още
Please Do Not Disturb 2010
Тази сутрин, докато си пиех млякото, прочетох тази yahoo новина: Иран, който залови американски шпионски самолет, заяви, че ще уважи молбата на Барак Обама и ще върне самолета на САЩ. С малка уловка. Обама ще получи играчка-реплика в мащаб 1:80. Същата ще бъде пусната в серийно производство и всеки ще може да си я купи за $4 долара.
И после кажете, че хората в Техеран нямат чувство за хумор.
След тази хапка от реалността да ви съобщя, че вчера започна Цветята на Корана – фестивал за киното на Ориента и Северна Африка, чийто партньор е и Prozekcia. чети още
Andy Warhol, Self Portrait 1986
Да започнем с два мита.
МИТ: Българите са втория по интелигентност народ в света.
Този мит се появи, когато бях в гимназията. Той има два варианта: че сме втори след евреите / че сме втори след японците. Митът влиза в разговорите около киселото мляко и изобретяването на компютъра от българин.
Ако тъпата телевизия, просташката реклама, грозната архитектура, недомислените закони, яловата политика и повсеместната некомпетентност не са ви достатъчни, за да направите извод – то трябва да знаете, че България е в опашката на европейския коефициент на интелигентност (IQ).
Със среден резултат от 93 точки българите могат да се бият в гърдите, единствено пред съседите – гърци (92), македонци (91), албанци (90), турци (90). Изобщо не споменавайте темата пред холандци (110), германци (109) или шведи (105). чети още
