Нихилизъм и кино

Trainspotting 1996
Trainspotting 1996

„Нищо няма значение особено, а повечето неща нямат значение изобщо.“ – казва Артър Балфур, граф и 50-ти британски премиер.

Нихилизмът е философия, чието сърце е отрицанието. Но дори и отрицанието има граници. (още…)

Всички истории за любовта – разказани чрез филми

Woman of the Year 1942
Woman of the Year 1942

Има много начини да разберем дали една двойка e съвместима или не. Романтичната хармония може да бъде разгледана (дори) от наративна перспектива.

Някои изследователи* смятат, че хората следват специфични сценарии, когато играят живота си.

Ето възможностите. (още…)

Serve in Heaven or reign in Hell

Alien: Covenant 2017
Alien: Covenant 2017

„Аз Озимандий съм и цар съм над царете! Делата мои всички със завист погледнете!“ — все още на пиедестала тез слова личат. Но друго нищо няма. Покрай тая развалина огромна голи пясъци мълчат, самотни и безжизнени, се губят във безкрая.“

Из Озимандий на Пърси Биш Шели

 

Ридли Скот е почитател на семейство Шели. Той се вдъхнови както от „Освободеният Прометей“ на Пърси, така и от „Франкенщайн“ на Мери. Сега идва ред на „Озимандий“. (още…)

VR: where we are

The VR Cinema - Amsterdam
The VR Cinema – Amsterdam

Наскоро се проведе първото издание на VR Academy в София, организирано от Athlon и So Independent Film Festival. Това ни провокира да поразучим дали виртуалната реалност (от английски virtual reality – VR) ще трансформира киното, както вече го направи с гейминга. (още…)

Винсент и Рокси

Vincent N Roxxy 2016
Vincent N Roxxy 2016

„Ето докъде те доведе любовта — лежиш с примка на шията, а зад теб дебне безумна жена, въоръжена с два револвера.“

Стивън Кинг – „Трите карти“

Това е история, която започва с чанта и мъж, който не знае какво да прави с нея. (още…)

Feuds are never about hate, feuds are about pain

Feud 2017
Feud 2017

Началото на 60-те години. Златната ера на Холивуд е в своя кървав залез. Само 10 години преди това Били Уайлдър го е уловил в Sunset Blvd 1950 (Булевардът на залеза) с Глория Суонсън. Нямото кино е мъртво, екранните легенди с изрисувани вежди и неземно изразителни скули са вече застаряващи матрони. Грета Гарбо, Катрин Хепбърн, Джоан Крофорд, Бети Дейвис – пъпчивите млади хипита с мазни коси даже не са чували за тях, а дори и да са – пет пари не дават.

Големите холивудски студия се задъхват. Могъщите им собственици – до един с еврейски фамилии, са немощни динозаври от отминала епоха.  И все пак едно нещо продължава да е същото, непроменено и сякаш вечно: It‘s a man’s man’s world, както пее Джеймс Браун. Холивуд принадлежи на мъжете! (още…)