Как да загубиш гаджето си за 10 дни? Имаше такъв филм. Не съм го гледал, но знам отговора – заведете го на кино.
Не, че не съм си казвал мнението за романтичните филми – казвал съм си го. Не, че не съм бил прав за техните зрители – прав съм бил, макар и седнал. Не, че не съм бил ясен и кратък – бил съм.
Да, ама сега съм известен като “неромантичен” или поне това си помислих, когато ми казаха, че съм: “парче от айсберга потопил Титаник”… Затова реших да подкрепя мъжките ни читатели (които са малцинство) и да помогна на женските такива, когато избират филм за среща. Не, не е необходимо да е екшън. Не, не е задължително да е трилър. Може да е и романтичен филм – като някой от тези.
Въпросът е американски. Те си падат по такива неща. Ако можехте да вечеряте с 5 известни личности, кого бихте поканили?
Дори последният филм на Уди Алън Midnight in Paris 2011 (Полунощ в Париж) черпи идеята си от отговора на този въпрос. Според статистиката най-често избирана за вечеря е Майка Тереза, което е лицемерно, но и глупаво. чети още
Имаме 196 поста в Prozekcia – това е първият поръчков. Дарина, наш редовен читател и талантлив списател, който не можем да убедим да списва и за нас (което може би само потвърждава таланта й), ми e предложила: „Напиши, моля те, материал за монтирания смях в смешните сериали. И защо вече никой не го смята за лудост. И какво ще стане, ако се монтира на сериал като Breaking Bad.”
„Страхотна идея” – съм отвърнал аз –„Чел съм разказ по темата. Мисля, че беше на Харлан Елисън” – съм добавил.
Проверих. Харлан Елисън има разказ, чието заглавие е Laugh Track, част от сборника Angry Candy. Историята е за сценарист на ситкоми, който като дете чува смеха на любимата си леля, докато гледа ситкома Leave It to Beaver 1957. Смехът е невероятен, „никое живо същество не е издавало по-весел и щастлив звук в историята на планетата” – затова той е уловен на запис и използван в първите ситкоми. чети още
Няколко пъти вече съм писал за филми, които биват подценявани от масовата аудитория. Днес пак пиша. Не, не е френски филм – затова имаме Rozix – екшън е. чети още
Семейните празници са повод за ТВ маратон със скапани филми. Разбира се, Коледа бие Великден – поне с две дължини, но последните няколко дни бяха достатъчни, за да ме вдъхновят.
Доброто и лошото са въпрос на личен вкус, но и двете имат нюанси. Има лоши филми, за които не ви дреме – като филмите, в които се снима Никълъс Кейдж напоследък. Има смешно лоши филми. Има и лоши филми, които лесно забравяме както, когато влезем в кухнята, отворим хладилника и започнем да се взираме в него. Мъжете ще ме разберат.
Това са лошите филми, които оставят лоши спомени.
Може би, защото съм интроверт, но винаги съм мислел, че най-продуктивното време за творческата личност е, когато е сама. Нютон тихо седи в ябълковата си градина, Галилео тихо изследва звездите от любимата си кула, Айнщайн тихо съзерцава чаша току що разбъркан чай.
Офисът, в който работя е на високо, има ябълки, има и чай, но това не ми помага, защото е шумно – или защото съм глупав, но настоявам, че e шумно. чети още
Уинкс? Не ставайте смешни! Покемон? Да, ако сте невротично-натраплива личност. Хана Монтана? Може, но само с Degan.
Децата днес не знаят какво е хубаво детско. Хубавите детски те карат да четеш, а не да ядеш. Хубавите детски те карат да мечтаеш, а не да потребяваш. Хубавите детски те карат да питаш, а не да пищиш. Хубавите детски са нашите детски. Затова попитах 30 човека (горе-долу на моята възраст) – кои са нашите детски? И ето какво ми казаха те. чети още
Образован човек е този, който знае, че информацията почти винаги е непълна, а в останалите случаи невярна, подвеждаща, фиктивна и изначално погрешна. Затова не очаквам, че бихте избрали университет, докато гледате някакъв си рейтинг или академична класация. Има по-сериозни начини да го направите. Можете да хвърляте монета или да продължите да четете. чети още










