Какво става с Кевин Смит? Бърза проверка показва, че има нов филм – Yoga Hosers 2016, в който една от главните роли е за дъщеря му Харли Куин. Освен че е пример за непотизъм, филмът е унищожен от критиците, които са имали шанс да го гледат в началото на годината.
Трейлърът ме убеди, че аз няма да го критикувам, защото няма да го гледам.
Не съм запалянко на Кевин. Не нося широки тениски, амбивалентно къси панталони, джапанки и бейзболни шапки. Не говоря на „брато“ и „пич“. Не разказвам фекално-генитални вицове. Не съм се състезавал в пиене на бира, марихуаната не ми действа… освен че я намирам неприятна на вкус.
Но харесвам Кевин. Гледал съм 9 от 12-те му филма, Q&A срещите му с феновете, слушал съм подкаста и дори имам My Boring Ass Life, книгата, която като него е ненужно дебела, но и честна, защото е затъпяващо скучна.
Като режисьор е нула, само си го признава, но като сценарист е повече от добър. Кевин е умен и сладкодумен. Има талант да разказва истории и да композира диалози. Истински, човешки диалози.
Смешни и провокиращи диалози.
А това са трите ми любими филма на Кевин Смит.
Clerks 1994 (Продавачи)
…е Кевин Смит. Първият му филм, който описва моменти от собствения му живот. Малък, евтин, любителски филм, пълен с ентусиазъм и енергия. Доказва, че и ти можеш да правиш кино. Поне, ако имаш желание и 27 575 долара. На цената на 3000 опаковки замразени кюфтета от IKEA или един „вълнуващ“ ван от KIA Смит създава любимата комедия на цяло поколение. Образец и вдъхновение за всички независими кинодейци. А, да и печели $3 милиона.
Clerks 1994 e черно-бял, епизодичен и демократичен като Coca Cola. Пълен е с наблюдения, прозрения и размисли под формата на смешни разговори. Диалози за киното, любовта, секса, баналността на ежедневието и чувството за неадекватност, които тези неща предизвикват в живота на Данте Хикс, 20-годишен продавач в лавка.
Данте споделя своя Ню Джърси ад с най-добрия си приятел Рандал, който работи в съседната видеотека. Да, деца филмът е толкова стар – видеотека.
Clerks 1994 легализира Смит като Шекспир на тоалетния хумор, като 90-тарски цар на комедията. „Комедия“ идва от гръцкото „комос“ – шествие; гуляйджиите в Гърция организирали фалически шествия в прослава на бог Дионис. Аристотел я свързва и с „коме“- село, шествията били тъй вулгарни, че организатори и участници били пропъждани от градовете към селата. Хуморът, примитивен и натуралистичен, бил онова, което днес наричаме „мръсни шеги“. Те според Фройд са начин (подобно на съня и изкуството) да се изтласкат скрити нагонни желания.
Чрез отхвърлянето на табутата простакът създава честна, хуманна атмосфера. Смит пробива стената на пуританството и дава път на мъже-момчета като Джъд Апатоу, Дейвид Уайн, Джон Хамбург, Тод Филипс, Сет Роугън и нещастието Адам Сандлър.
Основни теми в творчеството му са комиксите, марихуаната, Star Wars, бедността, работата и как тя ни заробва… секса. Особено женската сексуалност. Приятелката на Данете Вероника му казва, че е спала само с трима мъже преди него. Данте се успокоява, даже го приема, но Вероника споделя, че орално е обслужила 36, а може би 37 мъже, което според нея не се брои за секс. Данте е съкрушен.
Подобно на Хемингуей и всеки мъж Смит е преследван от фалическа тревожност. Любопитство, страх, чувство за несъответствие, несигурност и дисбаланс относно гениталиите и какво, къде, и колко често правим с тях. Толкова е юношеско.
В почти всичките си филми, той провежда психотерапия за този хроничен мъжки проблем. Той е „братлето“, което ще ти каже: „Споко, пич всичко ти е нормално“.
Освен, че е сценарист, режисьор и съпродуцент, Смит става и половината от култовата филмова двойка – Jay and Silent Bob, Джей и Мълчаливият Боб, които ще бъдат гост звезди в творчеството му.
Кевин остава заложник на Clerks 1994, защото след критическия и финансов успех, всички започват да очакват още от същото. Повечето от останалите му филми до голяма степен са копия на този модел. Статична камера и двама, които си говорят – modus operandi.
Dogma 1999 (Догма)
…е божествена комедия и може би най-умният филм на Смит. Непочтителна и смела сатира за Бог, католическата догма, греха и изкуплението. Филм заклеймен от църквата като богохулство, но съдържащ силно послание: „По-малко църква, но повече вяра“.
Движещи историята са двамата паднали ангели – Бартлеби (Бен Афлек) и Локи (Мат Деймън). Бог ги е наказал да живеят като хора в място по-лошо от ада – Уисконсин. Ренегатите искат да се върнат в рая, но ако го направят това би сложило край на света, защото ще докаже, че волята Божия може да бъде пренебрегвана.
Ангелите могат да бъдат спрени единствено от Бетани (Линда Фиорентино), единственият жив наследник на Исус Христос. Тя е депресирана, разведена, безплодна и работи в клиника за аборти.
Пълно е с цветни образи. Великият Джордж Карлин в ролята на неебателен кардинал, Алън Рикман – сардоничен ангел, Крис Рок като 13-ия апостол – не знаете за него, защото е черен, Салма Хайек, муза стриптизьорка и Аланис Морисет, която е Бог. Тя беше бог през 90-те. И да не забравим абсолютната икона – Buddy Christ.
Освен че е критика на църквата, Dogma 1999 е психотерапия – не фалическа, а екзистенциална. Всички герои – и хора, и ангели, и дяволи са в криза. Не харесват местата, на които са изпратени и ролите, които имат. Смит не руши вярата, той я спасява по изключително хуманен начин като казва: „Всичко ще бъде наред, имай надежда. Приеми това, което се случва и вярвай в доброто. Ти си доброто“. Както казва Виктор Франкъл да виждаме нещата в смешна светлина е вид хитрост, която научаваме при овладяването на изкуството да живеем.
Chasing Amy 1997 (Да преследваш Ейми)
…е опит на Кевин Смит да влезе в лепкава и кална тема за всеки мъж – междуличностните отношения и чувствата. Това е романтична комедия, която обръща наопаки романтичните комедии.
Холдън (Бен Афлек), може би името е препратка към главния герой в „Спасителят в ръжта“, е комикс артист. Той споделя апартамента и професионалния си живот с най-добрия си приятел Банки (Джейсън Лий).
Холдън среща Алиса (Джоуи Лорън Адамс), също автор на комикси. Алиса е прекрасна, слънчева, забавна и Холдън се влюбва. Има проблем – Алиса е лесбийка. Въпреки това, една вечер в проливния дъжд, Холдън смело й признава чувствата си. Алиса ги приема. Тя му казва, че е първият мъж в живота й.
Скоро истината излиза наяве и Холдън разбира, че в гимназията Алиса е правила тройка с двама мъже. След конфронтация, той разбира, че миналото на Алиса е пълно с експерименти. Връзката се разпада.
В опит да я спаси Мълчаливият Боб проговаря, за да даде началото на устойчив идиом и до днес: Chasing Amy. Това е ситуация, когато мъжът разбира, че жената, която обича има много по-богато сексуална биография от неговата и чувствата за неадекватност, ревност и омраза го карат да я отблъсне. Скоро, мъжът разбира, че това е била жената на живота му и се впуска в обречено на неуспех преследване.
И тук – както в Clerks 1994, гореща тема е промискуитета – особено женският. Сексуалното освобождаване, а за някои свободия на жената смазва класическия мъж. Силата на женската сексуалност е религиозна, морална, фундаментална, защото стотици години наред, тя е била тотем, олтар за нуждата ни от чистота, невинност и святост. Нужда, което днес се сублимира в „чисти био продукти“ и „натурални храни“, които „чистят тялото ни“.
Друга тема, която дойде на мода през ’90-те е идентичността. Какво е да си хетеросексуален, хомосексуален, би? Може ли да има флуктуации или всичко е програмирано завинаги? Алиса твърди, че е лесбийка, но технически не е. Банки мрази гейовете, но технически е латентно хомосексуален. Какво е да си черен, какво е да си малцинство? Какво е да си приятел? Артист? Какви сили ни въздействат в тази слънчева система от роли?
Филмите на Кевин са добри, защото не са перфектни. Със своята неумела камера и монтаж Chasing Amy 1997 е пример. Филмът бе вехт аудио-визуално, още преди 10 години. Преиграването, маниерниченето и ужасните крясъци на Джоуи Лорън Адамс също са ретро, което не е на мода. По онова време хората носеха мазни коси, торбести карирани ризи, развързани кубинки и постоянно бяха гневни на някого. Точно така, както днес постоянно са обидени от нещо.
В Chasing Amy 1997 Кевин Смит се опитва да бъде зрял – Уди Алън на ’90-те. За разлика от Уди Кевин не дава възможност на актьорите да импровизират. Той фетишизира диалога си, защото знае, че това е най-доброто му оръжие. Именно затова на места репликите са твърде дълги, неискрени, напомпани. Не говори героят, а сценаристът, който иска да компенсира, да демонстрира, че е чел книги – нищо, че пише за напушване и хуйове. Толкова еснафско.
Кевин Смит е силен, когато успява да надскочи юношеската подигравка, ежедневния цинизъм, нихилизма. Да намери смисъл – даже романтика, когато мислиш, че всичко е пръдня и смисъл няма. Има. Дори в това – да накараш някого да се усмихне.
Свързани публикации:
2 thoughts to “Трите най-добри филма на Кевин Смит”