Чета „Пътеводител в Средновековието“, на Антъни Бейл. Книгата е базирана на описания, истории, дневници и пътеписи на пътешественици от това време. Тогава, когато пътешествието било синоним на приключение или религиозно себеоткриване. Кой знае какво ще довее вятъра – приятел или враг. Хората живеели в свят от факти, но и доста слухове – точно като нашия.
Вярвали, че на север има високи, бели хора, които доживяват приказната възраст от 80 години, защото никога не ядат хляб. А на изток от Индия има човеци с кучешки глави. В горите на запад – отвъд голямото море, се крие вълшебният извор на младостта. Имало доста хора, които продължавали да вярват, че Земята е плоска – точно като днес.
Пътешествениците били инфлуенсъри, които знаели, че контентът им развлича. Както пише сър Джон Мандевил в „Книга за чудеса и пътешествия“ – от 1356: „За много хора е голямо удоволствие и утеха да слушат за непознати неща“.
Това ми даде идея за класация или поне списък с най-добрите филми, които съм гледал за този период от европейската история. Периодът е неясен. Според някои Средновековието започва през 395 година – с разделянето на Римската империя, а според други един век по-късно, когато западна част умира.
Завършекът е още по-мъглив. Приема се, че е между 14 и 15 век, когато пада Константинопол и започва Ренесанса.
180 – 192 година / The Fall of the Roman Empire 1964 (Упадъкът на Римската империя)
Започваме с началото на края. След Втората световна война публиката е жадна за големи, завладяващи филми, които осигуряват 2-3 часа бягство от реалността. В края на 50-те и началото на 60-те години, Холивуд е ударен, наплашен от телевизията. Конкуренцията кара студията да предложат нещо, което телевизията не може – монументални, широкоекранни, цветни спектакли с пищни визуални ефекти, бойни сцени, екзотични места и хиляди статисти. Историческият епос носи печалби и награди.
Старият и болен император – Марк Аврелий (Алек Гинес), предусеща своя край, но и предвкусва мрачното бъдеще пред Рим. В последната си зима на бойното поле, той има план как да спаси империята. Идеята е да създаде нещо като протоевропейски съюз или пра-пра-прадядо на САЩ. Наследникът му – Комод, който е професионален трол и хулиган, зачерква делото на баща си.
The Fall of the Roman Empire 1964 бележи и упадъка на историческия епос. Финансовата катастрофа е толкова значима, че никога повече няма да гледаме кино с подобни мащаби. 40 години по-късно – в навечерието на новия век, Ридли Скот ще се опита да възкреси жанра с Gladiator 2000 (Гладиатор). Филм класика, но продукция джудже в сравнение с размерите от 60-те. За да сравните, статистите, които ползва Скот са около 2000 души. The Fall of the Roman Empire 1964 използва 10 000, Cleopatra 1961 (Клеопатра) – 26 000, War and Peace 1966 (Война и мир) – 120 000!
Краят на филма звучи като поука, но и предупреждение: Великите цивилизации не се завладяват отвън, докато не се саморазрушат отвътре.
890-900 година / The Northman 2022 (Викингът)
Базиран на скандинавския фолклор, но също исторически извори. Филмът е сред най-коректните повествования за викинги, които Холивуд е правил.
Историята е за Амлет, северен принц, който вдъхновява Шекспир, за да създаде Хамлет. Мястото – Норвегия и Исландия. Докато на изток българите преживяват златния си век, а унгарците се готвят да станат европейци, западната част на картата е белязана от експанзията на викингите. Ревюто е тук.
922 година / The 13th Warrior 1990 (13-ият войн)
Ахмад ибн Фадлан, придворен поет на абасидския халиф Ал-Муктадир в Багдад, е „командирован“ – в ролята на посланик, във Волжка България. Ревнивият халиф иска да се отърве от красивия поет, който се задява с жена му. Керванът на арабите е нападнат от татари, но е спасен от група „северняци“. Ахмад се присъединява към приключенията на пияната шайка.
Това е един от най-големите финансови провали в киното. Бюджетът, с който стартира е $85 милиона, които бързо набъбват до $160 милиона. За толкова пари ще купите страхотна фотография, грим и костюми. В края на краищата, филмът носи загуба от $100 милиона ($240 милиона днес) и отказва Омар Шариф от професията.
Критиците смятат, че е без фокус и с „тънък сценарий“, но на мен ми харесва, guilty pleasure. Гледал съм го поне 4 пъти. Увлекателно демонстрира моделите на митологично мислене, които практикуват различни групи от хора.
1050 – 1099 година / El Cid 1961 (Ел Сид)
Грандиозен епос, за испанския рицар Родриго Диас де Вивар (Ел Сид). Действието се развива по време на Реконкистата, дългата борба между християнските кралства и маврите.
Ел Сид е историческа фигура, но и легенда за испанците. Българският му аналог може би е Ивайло, който управлява в периода 1278-1279. Родриго е благородник, който има богато и интересно CV, което филмът романтизира. Сигурен съм, че истинският човек не е приличал на Чарлтън Хестън, а съпругата му не е била 10-ка – като младата София Лорен. Филмът завършва с драматичната смърт на героя, която е силно преувеличена.
1100 година / Arn: The Knight Templar 2007 (Арн – Рицарят тамплиер)
От заглавието е ясно, че времето е периодът на кръстоносните походи. Проследяваме живота и приключенията на Арн Магнусон, шведски рицар, измислен от писателя Ян Гиу, който има поредица романи с него.
Контекстът е животът в средновековна Европа и възходът на рицарите тамплиери. Фокусът обаче е личната история на Арн. Макар тя да е интересна, филмът страда от скромната си диета, заради което не може да демонстрира кинематографични мускули. В него обаче има случка, която вече сме гледали във филм, който излиза две години по-рано. Главният герой спасява богати търговци мюсюлмани. Той става приятел с един от тях, за да разбере, че е самият Саладин. Това приятелство спасява героя, при завземането на Йерусалим.
1187 година / Kingdom of Heaven 2005 (Небесно царство)
Екип от майстори, които филмът може да си позволи, заради солидната си банкова сметка, създава кино наслада. Проследяваме живота на Балиан от Ибелин, истински рицар, живял през 12 век.
Истинският Балиан наистина преговаря със Саладин, за мирното предаване на Йерусалим, след битката при Хатин. Няма извор, който потвърждава, че двамата са били приятели, преди този момент. Но Саладин е уважаван заради чувството си за чест, милосърдие и дипломация, дори сред християнските си врагове. Историята – за приятелството, става естествена добавка, към неговата легенда. Средновековните европейски хронисти, особено по-късните, често романтизират Саладин като Идеалния/Благородния противник.
1154 – 1170 година / Becket 1964 (Бекет)
Историческа драма, по пиесата на Жан Ануи, с участието на Ричард Бъртън (Томас Бекет) и Питър О’Тул (Хенри II). Личните отношения и политически ходове на двама мъже, чийто край е трагична развръзка.
Томас Бекет е саксонски благородник (историческа грешка на сценария, бил е норман) и близък приятел на крал Хенри II, един от най-могъщите монарси в този век. Английските крале – традиционно, имат проблеми с католическата църква. Хенри II иска да наложи данък, за да плати на 3000 швейцарски наемници, които му трябват за войната с Франция. Швейцарците имат голям недостатък, предпочитат кеш, пред мили думи и молитви.
Короната побеснява, когато духовенството отказва да плати. Хенри II решава да направи гениален ход, да матира църквата с любимия си офицер. Бекет пораства главоломно в кариерата и дори се оказва Архиепископ на Кентърбъри. Но – изненада, той преживява духовно пробуждане и става справедлива опозиция на краля. Макар да е драматизиран, филмът е относително акуратен. Темите са власт, лоялност и еволюцията на приятелите във врагове. Печели Оскар за Най-добър сценарий, а също 11 други номинации.
1183 година / The Lion in Winter 1968 (Лъвът през зимата)
Отново среща с Хенри II, отново изигран от майстора Питър О’Тул. Акомпаниран от великата Катрин Хепбърн, която е ураган и младия Антъни Хопкинс.
Коледата на 1183, старият крал трябва да избере своя наследник. Историческата точност е пожертвана, но в името на впечатляващата актьорска игра и брилянтните диалози. Класика, която печели Оскар за Най-добър сценарий, музика и главната женска роля, а също 4 други номинации.
Ако ги сравним, диалозите в съвременните филми звучат като бавноразвиващ се третокласник.
1200 година / Marketa Lazarová 1967 (Маркета Лазарова)
Чешки шедьовър, който автентично предава бруталността на средновековна Европа. Базиран на едноименния роман на Владислав Ванчура.
Бохемия в началото на 13 век. Млада жена се опитва да оцелее, между дивото и питомното, между борбата за власт на благородните семейства, и жестокостта на църквата. Филмът е определян като най-добрия в историята на чешкото кино. Живописната, черно-бяла кинематография и новаторският монтаж създават усещане за сън. Светът на Маркета Лазарова, за разлика от холивудските филми за Средновековието, е суров, жесток и управляван от суеверия. Оказва влияние върху множество режисьори, особено Тарковски и Бела Тар.
1327 година / The Name of the Rose 1986 (Името на розата)
Дебютният роман на Умберто Еко е детективска история. Холмс и Уотсън са францисканският монах Уилям и неговият послушник – Адсон.
Действието се развива в период на религиозни и политически сътресения в средновековна Европа. Историческият контекст включва конфликта между папата и Францисканският орден, основан от свети Франциск от Асизи. Монасите се застъпват за бедността и простотата, като смята, че Църквата трябва да отхвърли материалното богатство.
Двойката (Шон Конъри и Крисчън Слейтър) пристига в манастир, за да вземе участие в теологически дебат, но скоро е въвлечена в разследване – в стил Агата Кристи, когато монаси започват да умират мистериозно. Разследването довежда двамата братя до забранена антична книга и конспирация, включваща ерес, жажда за власт и средновековния страх от знанието.
1347-1351 година / The Seventh Seal 1957 (Седмият печат)
Времето на Черната смърт, най-опустошителната пандемия в историята, причинена от чумната бактерия. Умират между 25 и 50 милиона души в Европа, около 30-60% от населението.
Ингмар Бергман е вдъхновен, за неговия философски кино трактат, от монументална средновековна картина. Тя показва рицар, който играе шах със смъртта.
1347 година / Black Death 2010 (Черна смърт)
Не толкова философско, колкото реалистично представяне на чумавите години и религиозният екстремизъм, който те подгряват.
Млад монах се присъединява към група наемници, които имат мисия: да разследват слухове за отдалечено село, в което чумата по мистериозен начин не е засегнала жителите.
1386 година / The Last Duel 2021 (Последният дуел)
Фонът е Стогодишната война между Англия и Франция, но фокусът е драматично историческо събитие: последния законно санкциониран дуел във Франция.
Рицарят Жан дьо Каруж предизвиква бившия си приятел Жак льо Гри на дуел, след като последният е обвинен в изнасилване на съпругата на Жан.
Не се насладих на филма на Ридли Скот. Бен Афлек и Мат Деймън не са подходящ избор за средновековна драма. Скот „открадва“ структурата на Акира Куросава и Rashomon 1950 (Рашомон), което също не работи – особено за 21 век. Макар да разглежда важни въпроси – като сексуалното насилие и половите роли, го прави дидактично, през лупата на презентизма. Тенденцията да пресъздаваш, оценяваш и обясняваш исторически събития, личности или действия въз основа на съвременни ценности, морал или политически перспективи.
1400-1423 година / Andrei Rublev 1966 (Андрей Рубльов)
Eдин от любимите ми филми на Андрей Тарковски. Разказва за иконописец, който се опитва да възнесе духа си, докато гази в руската кал, която е допълнително разджвакана от монголските нашествия.
Има ли място за вярата, надеждата и любовта, изкуството, красотата, и душата човешка, когато пейзажът е войни, страдания и всеобща мизерия? Поразителна черно-бяла кинематография, включително едни от най-любимите ми кадри изобщо.
1450 година / The Advocate / The Hour of the Pig 1993 (Часът на прасето)
Чували сме за „корпоративен адвокат“, гледали сме за „адвоката на мафията“ и „адвоката с Линкълна“, а понякога сме „адвокат на дявола“, но Средновековието ни среща с „адвоката на прасето“. Странна, но добре документирана съдебна практика, при която животни са били изправяни пред съда и осъждани за престъпления. Филмът е за прасе, обвиняемо в убийство.
Героят на Колин Фърт е базиран на истински френски адвокат, живял в периода 1480–1541. Той нашумява, когато защитава група плъхове, които са обвинени в кражба на зърно. Средновековните хора вярвали, че божествената справедливост се отнася за всички живи същества. Справедливостта е универсална. Самият процес бил и шоу, практика за юристите, но и урок за хората. Упражнение по отговорност.
Още 8, ако 15 са недостатъчни.
Писали сме за:
The Passion Of Joan Of Arc 1928 (Страстите на Жана д’Арк)
The Navigator: A Mediaeval Odyssey 1988 (Навигаторът)
Valhalla Rising 2009 (Изгревът на Валхала)
Свързани публикации: