Skip to main content

Забавни игри

Funny Games 1997

Оказва се, че все още има филми, които не съм гледал. Докато пиех коняк – разлях повече по масата, отколкото в себе си, си говорехме за кино. Приятел спомена заглавие, което ми бе непознато. Бързо се поправих.   

Funny Games 1997 (Забавни игри) e пълнометражен режисьорски проект, на Михаел Ханеке. Австриецът, който първоначално е германец, започва кариерата си като сценарист и театрален режисьор. Третият му филм е приветстван от критиката, особено европейската, която му дава няколко златни награди. Нарича го „провокиращ“, „оригинален“ и „гениален“. Номиниран е за Златна палма, от Фестивала в Кан – 1997. 

Cabin in the Woods 2011

Приятелят е прав. Филмът е оригинален или поне необичаен. Играе си с клишетата. През 2011 написах Стереотипика, кратък разказ за град, който е населен с всички шаблони и клишета от вицове, книги, филми, ТВ сериали. След моя разказ, гледах The Cabin in the Woods 2011 (Хижа в гората), (мета)деконструкция на хорър филмите. Хареса ми. 

Scream 1996 

Scream 1996 (Писък) излиза година преди филма на Ханеке. Неговите герои са наясно с „правилата“ на жанра, но въпреки това стават техни жертви. Почти 40 години преди това, зрителите са скандализирани от Peeping Tom 1960, филмът е сред първите критики на хорър модата.

Funny Games 1997

Заможно семейство – баща, майка, малък син и куче, пристига във ваканционния си дом, край великолепно езеро. Не знаем с какво се занимават родителите, но е с нещо, което не им цапа ръцете. Ханеке обича да прави филми за средната висока класа. Хора, които имат библиотека, слушат класическа музика, пият вино, карат Range Rover, имат красива, лъскава лодка.   

Funny Games 1997

Малко след пристигането си, героите са посетени от млади, учтиви, но странни мъже – Петър и Павел, които са облечени в бяло, дори носят бели ръкавици. Появата им приковава вниманието. 

Funny Games 1997

Петър, който е закръглен и мисловно „бавен“, идва в ролята на съсед, който иска яйца назаем. Изпуска ги и моли за още. Чупи и втората партида – виждаме, че е нарочно. Когато поисква последната 1/3 от останалите яйца е изгонен от домакинята.    

Funny Games 1997

Петър и Павел взимат семейството за заложници. Следва бавна поредица от садистични психологически „игри“ и унижения. Няма фонтани от кръв, но ние ги виждаме. Трик, който е любим на Дейвид Финчър. 

Funny Games 1997 – Намигване, което прави зрителя съучастник на извършителя

Докато похитителите се забавляват с жертвите си, те на няколко пъти се обръщат директно към публиката, за да коментират ситуацията и дори манипулират изхода на филма. Майката се добира до пушка и успява да застреля Петър, но Павел взима дистанционното на телевизора и връща лентата назад, за да предотврати този развой.  

Reservoir Dogs 1992

Филмът е „коментар-критика“ на американското кино, от гледната точка на европейски интелектуалец. Не е тайна, че Ханеке мрази Тарантино. Сам го казва в няколко интервюта. Разбира се, той не използва думата „мразя“ – не е учтиво. Ханеке изказва „съмненията си“ за стойността на американското кино, което експлоатира мъчението, „манипулира зрителите“, „пристрастява ги към насилието“. Ханеке се дразни от нуждата на зрителите, утвърдена от американското кино, за щастлив край. „Животът не е кино“ – казва той.

Funny Games 1997

Михаел, ти СИ гений! Точно затова имаме кино. Вместо да ме „разтърси из основи“ и „превъзпита“, чрез филмовата си диалектика, австриецът ме ядоса. Funny Games 1997 се отнася снизходително към публиката. Замеря ни с високомерно човеколюбие, което бихме получили от третокурсник, който изучава постмодернизма. 

Funny Games 1997

Ханеке казва: „Не бива да консумирате филми с насилие, то не е забавление“, а също: „Виновни сте, че гледате“, но също: „Морално сте под мен, ако гледате“. Всичко това доказва… чрез насилие. Джордж Карлин има страхотно прозрение, за подобно лицемерие: Да воюваш за мир е като да се чукаш за девственост.

Филмът ЗНАЕ, убеден е, че публиката изпитва наслада от насилието. Скъпи Михаел, повечето хора, които търсят страшни истории, не ги търсят, за да онанират, докато гледат. Не заради това четем Достоевски, Шекспир или Омир. Не заради насладата от кръвта има „Гилгамеш“, „Беоулф“, „Червената шапчица“, „Снежанка“ или „Макс и Мориц“.

Повечето хора не изпитват доволство от насилието, а от контекста в който то се случва. Чрез насилието се учим на добро и зло така, както горещият котлон ни учи да не го пипаме. Изпитваме катарзис – идеята на Аристотел, родена преди 2300 години, че силните емоции на изкуството ни очистват от мърсотията на реалността.  

Django Unchained 2012

Когато Джанго разстрелва робовладелците в края на Django Unchained 2012 (Джанго без окови), това е възмездие за болката, кулминацията на яростта и решимостта да си свободен. Катарзисно освобождаване – за героя, но и за публиката. 

Funny Games 1997

Михаел, в твоя филм няма катарзис. Отказвам да приема самодоволното снизхождение, на интелектуалното ти упражнение, което е низ от предсказуемо повторение, изпитващо моята издръжливост и търпение.

Въпреки че филмът е технически добър, той е двуличен. Ругае публиката, докато използва тактиките, които сам осъжда. Страда от свръхгенерализация. Прави заключение за цялото, въз основа на собствената ти, непредставителна извадка.

Funny Games 2007

Досега най-слабият филм на Ханеке – в личната ми листа, бе Happy End 2017 (Щастлив край). Вече не е. През 2007 режисьорът-сценарист прави римейк – за американската публика. Той презаснема – кадър по кадър, оригиналната версия, но с Тим Рот и Наоми Уотс. Разликите са минимални. 

7 лицемерни филма 

Виж ме – за претенцията в киното

2 thoughts to “Забавни игри”

  1. Не гледам ужаси, или т.н. хорър! И не разбирам хората, които гледат! Все пак се казва „кино-Изкуство“. Но пък има и „кино-Забавление“ 🙂 Бялата лента на Ханеке, обаче, е шедьовър!

  2. @ЯСЕН също не гледам ужаси, ако не са яки. Съгласен за Бялата лента, цитирал съм я позитивно няколко пъти. Харесвам и Caché + Amour, смятам, че Der siebente Kontinent е поносим, интелектуализиран е, но поносим. Цитирал съм The Piano Teacher като страхотно изследване на психиката.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *