Защо ги сравнявам ли? Просто, защото ги гледах един след друг. Започнах с най-скъпата независима продукция, правена някога, и оставих пропуснатия от мен филм за Труман Капоти за „ако не ми се доспи“. Екс Братя Уашовски срещу Дъглас Макграт? Отборът на Том Ханкс, Холи Бери, Хю Грант, Хуго Уивинг и Джим Броудбент срещу Тоби Джоунс, подкрепен от Данаил Крейг, Сигърни Уивър, Сандра Бълок, Изабела Роселини и Гуинет Полтроу. Напъни за грандиозност срещу умело разказан сюжет? Прочети повече
Имам си една Мария Македонска, за мен – Марето. В края на ноември тя показа на сцената на читалище „Славянска беседа” всичко, на което е способна.
За хората е малко странна. Малко ли? И аз я мислех за такава, когато се запознахме. Тъкмо си правеше татус на овца с химикал. Розовите овце се превърнаха в запазена марка на изобразителното й изкуство.
След розово-овцовия период за кратко залитна по рекламата. Но рекламата не е място за хора, които не правят компромиси със себе си. Прочети повече
… вдъхновен от момичето,
което хвърли Cosmo и взе брошура на Lidl
Краят на 90-те и началото на 2000-те г. е бумът на антиконсумеристки филми, които алармират, че новият световен ред, движен от ценностите на потребителската култура, е вреден, лош, зъл – както в икономически, така и в социален и личностен план. Борете се. Ресурсите на Земята се изчерпват. Корпорациите искат да ни превземат. Обезличават ни. Чрез покупката на даден продукт се превръщаме в роби на марките. „Разпадаме се вътрешно“, пишат критиците на необузданата консумация.
През 2004 г. независимото американско кино даде своята реплика със Super Size Me. Морган Спърлок наказва тялото, връзката и принципите си, за да покаже какво се крие зад „грижата за клиента“ на McDonald’s. В продължение на 30 дни режисьорът се тъпче с гигантски порции и суперсайзва теглото и холестерола си. Приятелката му отчита намалени сексуални показатели и лошо настроение. Прочети повече
Царете в приказките са добри, дебели, достойни, алчни, справедливи, лакоми, храбри, с дрехи, без дрехи, с корем, намазан с крем… Нашият цар е бивш министър-председател. Документалната приказка „Момчето, което беше цар” наскоро се появи в блясъка на единствена прожекция и разказа историята за 6-годишния цар, върнал се на трона на държавата като министър-председател.
Дали заради предварително обявената възможност да се види само веднъж или рождения ден на царя (който беше на следващия ден), залата беше пълна. Аз отидох да гледам „Момчето, което беше цар“, просто защото харесвам „Георги и пеперудите“ и „Проблемът с комарите и други истории“, а „Момчето,…” допълва трилогията за абсурда на прехода на Андрей Паунов. Прочети повече
Избрахме да ви срещнем с Хуан Пабло Сарамеля не само заради странното му име. От 11 до 16 юни ще бъде част от журито на международния фестивал на анимационния филм „Златен Кукер“. Той е независим режисьор и аниматор от Аржентина. Работи от 16-годишен. Няма филм, който да не е награждаван. Най-известният – Luminaris 2011, e излъчван в над 55 страни и 150 града и е бил един от 10-те анимирани късометражни филми, които могат да бъдат номинирани за „Оскар“ през 2012 г.
Хуан Пабло Сарамеля ще проведе майсторски клас за аниматори и режисьори в рамките на фестивала.
We chose to meet Juan Pablo Zaramella not only because of his strange name. He will be part of the jury of Golden Kuker – Sofia International Animation Festival (11 – 17 June). He is an independent director and animator from Argentina and got his first job at the age of sixteen. His short movies had won more than 100 awards. His most famous film Luminaris has screened in over than 55 countries and 150 cities and was included in the Academy Shortlist, being one of the 10 animated shorts nominated for the Oscars in February 2012.
Juan Pablo Zaramella will hold a professional Master Class in the frame of the festival. Прочети повече
Филмите на Близкия Изток са непривлекателни и трудно смилаеми за свикналия с нетърпеливото комерсиално кино зрител. Героите не са красиви, действието е мудно, пейзажите са потискащи. Това, което го прави важно, е неговата различност по отношение на теми и проблеми и ролята му на политически и социален инструмент. Такова е и палестинското кино. Прочети повече
Въпреки че е част от Цветята на Корана, Cairo Time 2009 (Пътешествие до Кайро) е по-скоро западен филм. Това, което го доближава до източното кино, е протяжното действие, състоянието на трепет, маркиращо поредица от случки, без да задълбава в нито една, приплъзващата се в бекграунд сцените арабска музика, за да напомни, че сме в Египет. Прочети повече
Приятно ми е да ви запозная. Казва се Юра.
На един ден. Прохожда като пълноправен член.
Като всеки псевдо критик, и аз обичам да критикувам. Негативизмът често ме храни. Но вчера останах гладна.
Случи се така, че гледах „Подслон“ (2010) на Драго Шолев. Предубежденията ми се оказаха празни. Прочети повече
Днес, на националния празник на Ирландия, посвещаваме този пост на всички, които ще влеят в мислите си нещо зелено, а в телата – нещо малцово. На всички, които обичат филмите и уискито. На всички, за които няма значение дали е петък или понеделник. И на всички, които не се страхуват да прекаляват. Прочети повече