Skip to main content

За бойкотирания филм на Кари Фукунага

Beasts of No Nation 2015

Миналата седмица бе премиерата на Beasts of No Nation 2015 (засега превеждан на български като: Зверове без нация), първият кино опит на Netflix. Филмът продаде билети за около $50 000. Това има вид на грандиозен провал, защото дори на микроскопичния кино пазар в България някои филми правят два пъти повече.

Защо провалът е успех? Прочети повече

Дебели хора с очила

Spy 2015, Tinker Tailor Soldier Spy 2011, Superman 1978, Side Effects 2013, Laurel and Hardy, Precious 2009

Киното, както и животът е игра на стереотипи. Очилата например правят героя многознайко. Оставете ги да се запотят – ето ви нелеп смотльо. Променете формата им – получавате манипулативен, секси играч. Когато героят е шишкав – е мил и смешен, но също лаком, или мързелив.

Стереотипите не бива да се смесват, за да работят. Но понякога се случва… Прочети повече

Марсианецът се приземи!

The Martian 2015

С Rozix отидохме на гости на Червената планета. Не, не говоря за „Позитано“ 20, а за Марс. Коалициите са модерни напоследък, затова след визитата решихме да направим първото ни общо ревю. The Martian 2015 (Марсианецът) е голям филм. Голям е, защото е на Ридли Скот, един от малкото живи режисьори, които могат да снимат епични пейзажи. Прочети повече

Fresh!

Fresh Dressed 2015

Гледахте ли Straight Outta Compton 2015? Ние също, но не му направихме ревю. Ще му направя сега. Филмът проследява раждането на гангстерския рап и ракетния старт на N.W.A., както и метеорното им падение. Интересен е, но не блести с каквито и да е качества. Ще се хареса на рапърите, ще смути хората с деца, които предпочитат Disney Channel.

Fresh Dressed 2015 е доста по-любопитен. Документална хроника на хип-хопа, погледнат през модата, който ще ви помогне да останете свежарка. Прочети повече

Аз и Ърл, и умиращото момиче

Me and Earl and the Dying Girl 2015

Не харесвам тийнейджърски филми или както им казваха, когато аз бях на тази възраст – детско-юношески.
Не ги харесвах тогава, не ги харесвам и сега.
Не харесвам филми, в които жени носят розова перука, хипстърска шапка и жилетка, полусвалена под рамото.
Не харесвам филми, в които героите влизат в магазин за плочи, VHS касети, дрехи втора употреба или „винтидж” мебели.
Не харесвам филми, в които богати хора са оскърбени от факта, че са такива.
Не харесвам филми, които неспирно подхвърлят заглавията на други филми.
Не харесвам филми, в които героите са умни, красиви и талантливи страдалци, на които светът пречи да разгърнат целия си потенциал.
Не харесвам филми, в които бащата е по-женствен от майката.
Не харесвам филми, в които героите носят твърде големи кубинки с развързани връзки и си влачат краката.
Не харесвам филми, в които главният герой има плакат на Франсоа̀ Трюфо̀.
Не харесвам филми направени за хора с мошенически бради, ненужни слънчеви очила и шалчета, омотани около крещящата претенция на повърхностния ум и фасона на амортизирана кокетка.
Не харесвам филми със заглавие като: Me and Earl and the Dying Girl 2015 (Аз и Ърл, и умиращото момиче)…

…освен, когато ги харесвам. Прочети повече