Книгата e най-добрият приятел, който можете да имате. По-добър е от кучето. Котката няма шансове. Повечето хора също. Можете да си купите книга и да я забравите някъде, но когато я намерите – сама и прашна, тя ще бъде откровена с вас, ще ви кажа всичките си тайни, ще ви обича с цялото си сърце. Прочети повече
Двойно ревю: един филм, гледан от двама души, които независимо един от друг пишат (кратко) за него. Поне този филм го заслужава.
Попаднах на чудесен английски филм от 1987 г. с Антъни Хопкинс, Ан Банкрофт и Джуди Денч – „Чаринг крос роуд 84“.
Очарователна история, която днес на мнозина би се сторила ужасно демоде. Прочети повече
Студен, смразяващ, леден, фригиден, айсберг, безчувствен, безстрастен, безсърдечен, арогантен, неромантичен, клиничен, тенекиен човек, робот, компютър, нечовек – това е пълен списък с думи използвани по мой адрес от жени, които са се опитвали да ме характеризират, анализират и бичуват. Думите изплуват най-често, но не винаги, когато не съм засвидетелствал вниманието си по начин и количество, което жените са очаквали.
Оскърбленията за едни са комплименти за други. Прочети повече
Gilliamesque не е книгата, която Тери и дъщеря му – Холи, планират да направят. Планът е coffee table book с много снимки и малко текст. Резултатът е много текст и малко снимки. Изобилие от бележки, драсканици и хаотични колажи. Да, това е Тери Гилиъм – непланиран и винаги противоположен.
Вижте портрета на режисьора, който „нарисувах“ по негови интервюта, размишления, спомени и думи. Прочети повече
Представяме ви три филма от миналата година, които останаха незабелязани, което е несправедливо. Прочети повече
Ядрената януарска кино зима ще продължи и през февруари.
Пусто е и няма за какво да пишем. Това е времето, което студията наричат dump months – времето, когато на кино сметището се изхвърлят всички неуспешни, неполучили се, недомислени, недоносени, евтини, но така или иначе направени филми.
Като няма филми – пишем за книги.
„Държавата трябва да помага повече на изкуството”, „Имам идеи, но чакам финансова помощ”, „Субсидията е гръбнакът на този филм”, „Нашият проект бе по-хубав, но комисията реши да финансира друг” – мрънкане, хленчене, лигавене.
Не е само българско, но е преобладаващо в България. Представям си, че на всички, които се оплакват Вернер Херцог би казал: Вървете по дяволите, загубеняци! Прочети повече
Странно е да гледаш филм по книга, която си чел. Хем знаеш какво ще стане, хем се изненадваш, когато не стане. Хем това те дразни, хем те радва. Прочети повече
Знаете ли, че първият филм в който се появява Ханибал Лектър не е The Silence of the Lambs 1991 (Мълчанието на агнетата)?
Първият филм е Manhunter 1986 (Ловец на хора). Но заради проблем с авторското право името на героя е сменено от Лектър на Лектор. Ролята изпълнява Брайън Кокс и според Теменуга, той е по-страшен от Хопкинс. Съмнявах се в това – до миналата седмица, когато го гледах за първи път.
Реших да направя сравнение между два филма, направени по една и съща книга.
И така: В синия ъгъл е Manhunter 1986, неофициалният шампион на фенове и критици. В червения ъгъл – охранен и напомпан, е Red Dragon 2002 (Червения дракон). Прочети повече
Това не са книги ЗА ваканция – можете да ги четете по всяко време. И със сигурност не са „плажна литература”, но можете да ги четете и на плажа. Прочети повече