Трудно е да живееш добър живот… Изглежда Дяволът никога не се отказва.
Прочетохте редове от The Devil All the Time на Доналд Рей Полък. Netflix превърна романа му във филм със силен актьорски състав и нелоша режисура на Антонио Кампос.
Прочети повече
Защо създаваме собствена категория „психо филми“? Защото в подбора ни влизат различни жанрове – крими, трилър, научна фантастика и даже малко сюрреализъм.
Прочети повече
Ако опитваш да се провалиш и успееш, то какво си направил? Прочети повече
Представям ви най-интересния уводен кадър, ако не в историята на киното, то поне през 21 век. Прочети повече
Преди месец възпитаник на Оксфорд ми обясни, че думата сноб/snob е абревиатура на латинското sine nobilitate, което ще рече „без благородство”. Snob е било поставяно до името на студенти от Оксфорд или Кеймбридж, за да посочи – например в списък за лъскава вечеринка, че това лице е без благороден произход. Хубава история, ама снобска. Прочети повече
Според Стенли Кубрик филмът трябва да бъде по-близо до музиката, отколкото до литературата. Прогресия от чувства и настроения. Темата е зад чувствата, а значението идва по-късно.
3 дни по-късно се опитвам да разбера значението на последния филм на Джоел и Итън. За разлика от няколко души, които си тръгнаха по средата, ние с Rozix издържахме до края. И ето какво мисля аз. Прочети повече
Знаете ли каква е новата услуга, която предлагат някои заведения в Япония? Сгъване на оригами. Плащате на момиче, облечено като ученичка, да сгъва жерави, докато е с широко отворени крака. Тя сгъва, а вие гледате гащичките й.
Не бих дал и 5 лева за нещо подобно.
Но бих опитал друго. Лежите в легло с изумително красива млада жена – облечена както поискате, а тя ви разказва за начините, по които фантазира да се самоубие. Such Fun! Има и безплатно почистване на ушите. Вашите – не нейните.
Какви филми прави страна, която предлага такова богатство? Такива, които ще искате да гледате. Прочети повече
Нашият разказ за „Три дни в Сараево“ ще започне така, както му подхожда. Далеч от моловете и синеплексите, в най-подходящия момент за гледане – в минутите между съня и събуждането, когато разумът не е напълно включен, а сетивността – все още изострена. Да, гледах „Три дни в Сараево“ миналата събота, с горчиво кафе с ръка, което да ме отдели от повторното заспиване, и по пижама, която да ме държи в блаженството на полуреалността. Прочети повече
Те са най-голямото богатство. Пролетта на живота, цветята на земята, слънчевите лъчи, бъдещето. Децата са глътката свеж въздух във филмите. Инфузията окситоцин, която рекламите предизвикват, за да ви продават… всичко. И ако някой каже, че не ги харесва – ще бъде пребит с погледи, смазан с мълчание, погребан под всеобщото отрицание.
Но истината е, че децата са портативни черни дупки за внимание, любов и въглехидрати. Плачат твърде често, акат навсякъде – дори в движение. Повечето време са скучни, а в останалото шумни. Не работят, не изкарват пари, не водят смислени разговори, пъхат си неща в носа и винаги получават най-хубавата част от десерта.
Те са малки дяволи, пакостливи демони, емоционални диктатори, лакоми егоистчета, свадливи психопатчета – особено момиченцата. Те откровено ни плашат. Ето доказателствата: Прочети повече
