Skip to main content

Nepo baby

Това e скромен блог. Няма служители. Няма офис. Не плаща заплати. Списва се – безплатно, като хоби. 

Случвало се е да усетим, предвкусим, предскажем, предречем и познаем културен тренд, глобална тенденция, мода, вкус, влечение в културата, и общественото мнение. Три години се забавлявахме, като „залагахме“ за наградите Оскар. Успеваемостта ни бе от 75% до 87,5%, по-добра от тази на платени „специалисти“. Точни сме с шест месеца, година или две напред. Преди 10 години обаче писахме за нещо, което е абсолютен хит в момента.  

Прочети повече

Liminal spaces

Преди време една забравена японска песен от 80-те генерира над 100-милиона клика. Аз бях един от милионите, които слушаха и споделяха странното усещане за носталгия. Бяхме сигурни – без да разбираме и дума японски, че песента ни говори. 

Прочети повече

Есе за носталгията

Blue Jay 2016
Blue Jay 2016

О време минало прекрасно, какво могло би да те спре?
Фридрих Шилер, „Идеали“

Ако мислите, че е нарочно не е. Това е случайност.

Последният ни пост бе за най-неправдоподобните филмови връзки и двойки. Било заради лошата игра на актьорите, било заради липсата на химия, било заради недомислици в характерите на героите им, те създават чувството за неавтентичност. Усещането, че сте купили менте, че гледате фалшификат.

Неочаквано срещнахме малък, евтин, черно-бял филм на Netflix, който е точно обратното. Прочети повече

Кичът, обяснен чрез филми

Kitsch

Тук е. Блика от сергиите с мартеници, залива коледните базари, лее се по улиците, причаква ни в моловете, дебне ни в супермаркетите, крещи ни – с клаксоните на сватбарите, удря ни с абитуриентите, разведрява ни с ориенталските сериали, носи ни фолк утеха. Има си празник – 14-и февруари. Кичът е тук и няма да си ходи.

Но какво е? Опитва ме се да го обясним – чрез филми. Прочети повече