Обичам зимата. Сезонът, който наричаме мрачен, депресивен, скучен. Повечето хора харесват пролетта и лятото. Сезони шарени, жизнерадостни, свободни. Парадоксално, но те са времето на самоубийците.
Общият изблик на живот стимулира повече хора да търсят смърт. Така е, но имаме само хипотези защо е така. Коя е силата, която помага на самоубийците да натиснат спусъка, да ритнат столчето, да преглътнат отровата, да скочат в бездната?
Самоубийството е (пре)дозиране на болката
Според някои основният суициден мотив е чувството за безсилие и безнадеждност. Според други е чувството, че си излишен, че пречиш на всички, че животът би бил по-добър, ако те няма. Според водещи изследователи и двете са необходими, но са недостатъчни, за да посегнете на живота си.
За да го направите трябва да имате и висока толерантност към болката.
Контраинтуитивно е, защото често казваме, че самоубийците са страхливи, слаби, мекушави хора. Но статистиката сочи, че голяма група от тях споделят обща история от произшествия, инциденти, контузии, самонаранявания. Те демонстрират по-високи нива на безстрашие, вкус към риска и авантюрата.
Самоубийците често са запалени по контактни и екстремни спортове, стрелба с огнестрелно оръжие, татуировки, пиърсинг и други форми на скарификация.
Един от 25 души потърсили медицинска помощ, след самонараняване или самоувреждащо поведение, ще направи опит за самоубийство в следващите 5 години. Провокацията на болката и играта със смъртта са суицидни сигнали. Такава е и общата импулсивност изразена в алкохолизъм и наркомания.
Самоубийството е въпрос на болест
Водеща причина за самоубийството са психичните заболявания. Самоубиват се депресивните, самоубиват се и психотичните, макар че са водени от специфични мотиви. В различните общества това е причина за самоубийство в 30% до 90% от случаите.
Били Бибит – героят на Брад Дуриф в One Flew Over the Cuckoo’s Nest 1975 (Полет над кукувичето гнездо), страда от заекване, но също от депресия, често се самонаранява и в края на филма се самоубива.
Според някои психолози Офелия страда от гранично личностово разстройство, според други – поне от посттравматичен стрес.
Самоубийството е въпрос на любов
Интимните взаимоотношения са вторият най-чест повод за самоубийство в западните общества и номер едно причина във Филипините.
Трудно е да спрете цигарите, мъчно е да откажете алкохола, хероиновата абстиненция е страшна, но зависимостта от любов може би има най-силните симптоми.
Самоубийството е въпрос на чест
Идеята за харакири или сепуко е грях за християните, но също за древногръцката традиция. В Атина човек извършил самоубийство – без разрешение на държавата, е губил правото на почести и нормално погребение.
В японската, a и в други култури позорът на член от семейството е наследство за всички, дори за неродените поколения. Да жертваш себе си е изкупление на срама и дори божествен акт.
Камикадзе или „божествен вятър“ е пилот-самоубиец, оръжие използвано от Япония против флота на САЩ. По времето на Втората световна война 3 800 японци умират по този начин.
Питър Финч изиграва Ханс Лангсдорф, немски военноморски офицер, който се самоубива, след битката при Ла Плата 1939, за да запази честта на Третия райх.
Самоубийството е въпрос на милост
Евтаназията или „добрата смърт“ е разрешена в няколко европейски държави, но все още повдига множество морални дилеми. Чий е човешкият живот? Какъв е неговият смисъл? Кой има право да избира? Трябва ли някой да асистира този избор? Как – чрез активни действия или с ненамеса?
Самоубийството е заразно
Ефектът на Вертер е научно доказан феномен. Кръстен е така от Дейвид Филипс* през 1974, но е наблюдаван за първи път през 1774. След издаването на „Страданията на младия Вертер“ на Йохан Волфганг фон Гьоте младите мъже започват да се обличат като героя – жълти панталони и син фрак. Много от тях (подобно на героя) започват да се застрелват, при приливи на драматична безнадеждност.
Публикуването на подробна информация за нечие самоубийство – особено на известна личност, неговото сантиментализиране, публичният взрив от обич, симпатия и съчувствие вдъхновяват самоубийците.
Според Зигмунд Фройд във всеки от нас има нагон към смъртта. Фройд го кръщава на древногръцкия бог Танатос. Идеята за Танатос е противоречива.
Така мисли и Дейвид Фостър Уолъс, писател и реализиран самоубиец. Той смята, че самоубийството не е акт на внезапно влюбване в смъртта, а е резултат от агонията на битието. Хората, които скачат от горящи небостъргачи, продължават да изпитват страх от високото. Те са самоубиват не защото изведнъж са обикнали падането, а защото са почувствали пламъците.
В Orthodoxy Г. К. Честъртън пише: „Човекът, който убива човек убива човек. Човекът, който убива себе си убива човечеството.“ Самоубийството е абсолютното зло, защото е отказ от съществуването, отказ „да се положи клетва за лоялност към живота.“
Един от любимите ми филми за самоубийството е Harold and Maude 1971 (Харолд и Мод). Ексцентрична черна комедия и наивна екзистенциална сатира, която разказва за любовта между богат 20-годишен мъж и бедна 79-годишна жена, която е оцеляла Холокоста.
Харолд е фаталист, нихилист и постоянно инсценира театрални самоубийства, чиято цел е вниманието на майка му. Мод е пълна с живот. Идеята на филма е, че има време за всичко, време да живеем и време да умрем.
Повечето хора, които искат да умрат не го правят, защото обичат смъртта, а защото мразят живота. И то живота, който имат. Това е важен нюанс, защото дава надежда. Животът може да се променя. Няма връщане от смъртта.
*David P. Phillips – The Influence of Suggestion on Suicide: Substantive and Theoretical Implications of the Werther Effect, 1974
Свързани публикации:
До кости
За ползата от границите – какво трябва да направите, ако срещнете човек паразит
Нихилизъм и кино
Самотата и филмите
Есе за носталгията