Добрите детективи казват, че Кой? е сбор от отговорите на два други въпроса: Защо? и Как?. В навечерието на втори сезон на Mindhunter 2017- (Ловец на мозъци) нека да потърсим отговори.
САЩ e държавата с най-много оръжия в цивилни ръце. На 100 души се падат 120 оръжия, което е два пъти повече от втория в класацията.
Ако знаете тази статистика, но също гледате филми, четете вестници, слушате радио, превключвате ТВ каналите или ровите в интернет, то очаквате, че САЩ са държавата с най-много убийства. Очакването е погрешно.
САЩ не са първи по убийства. Не са втори. Не са трети. Дори не са в топ 10. Не са и в топ 20. На… 94 място са.
Преди тях в класацията има територии с граждански конфликти, но също множество държави, в които частните огнестрелни оръжията са забранени – като Куба например.
След последните две масови убийства – които станаха в рамките на 48 часа, астрофизикът Нийл де Грас Тайсън отбеляза, че за същото време в САЩ 200 човек ще бъдат убити от коли, 300 ще умрат от грип, а 500 ще бъдат убити от лекарска грешка.
Кой е серийният убиец?
Сериен убиец е човек, който ловува хора. Той изпитва удоволствие от убийствата, често актът е свързан със сексуално изживяване. Стремежът е КОНТРОЛ над жертвата.
В 90% от случаите серийният убиец е мъж. До началото на 90-те години неминуемо бял мъж, но след това делът на белите пада до 50%.*
Серийните убийци обичат да си играят на котка и мишка с правосъдието. Пикът им в Америка е между 70-те и 90-те години на 20 век. Всички „звезди“ на Mindhunter 2017- вършеят в този период. Връх е 1987, когато доказаният брой е 361 човека. Последното десетилетие броят им е намалял 6-7 пъти.
Като съсловие престъпниците не блестят с умствени способности. Коефициентът им на интелигентност (IQ) е под средния. Някои от серийните убийци обаче имат изненадващо висок IQ, особено тези, които убиват с отрова или бомби. Теодор Казински, също познат като Юнабомбър, има IQ от 167.
Кой е масовият убиец?
Хауърд
Хауърд е млад, скромен и срамежлив мъж от Ню Джърси. Като дете мечтае да стане държавен служител, но през 1942 се записва доброволец във Втората световна война. Командващите му офицери го описват като „първокласен войник“ – не пие, не псува, не притеснява жените. Последното е, защото харесва мъже. Като отличен стрелец, той убива дузина германци и заслужава три медала, които закача на стената в хола.
На 6 септември 1949 Хауърд излиза на разходка, след като спокойно си е изял закуската. 12-минутното събитие става известно като „Разходката на смъртта“. Хауърд убива 13 души, които среща по пътя си. 28-годишният мъж е заловен, след престрелка с полицията. Диагностициран е с параноидна шизофрения, затворен е в лудница, където умира на 88 години. Споделя, че би убил хиляди, ако имаше достатъчно амуниции. Хауърд е бащата на масовите убийци в Америка.
Томас
На 13 март 1996 Томас, висок, оплешивяващ 43-годишен мъж, почиства колата си от снега. Качва се и потегля към Дънблейн, туристическо градче в Шотландия. Томас е взел два пистолета, два револвера и достатъчно амуниции. В 9:30 Томас паркира пред основаното училище на Дънблейн. Прерязва телефонните линии, които обслужват къщите наоколо и влиза във физкултурния салон.
Той убива 16 деца и един учител, ранява други 15. След това се самоубива. Това е най-смъртоносната училищна престрелка във Великобритания.
Женг
На 23 март 2010 Женг, 41-годишен мъж с психично заболяване, влиза в началното училище в Нанпинг, Китай. Огнестрелните оръжия са забранени, но Женг носи нож. Достатъчно е, за да убие 8 деца.
Други мъже се вдъхновяват, след като медиите отразяват подробно клането. Въоръжени с чукове, сатъри и секири, те повтарят направеното от Женг в следващите две години. Убити са десетки деца, ранени над 100.
Масовите убийци са различни от серийните. Независимо дали актът е хаотичен или е внимателно подготвян, той най-често завършва със смъртта им. Масовите убийци са наясно, че ще умрат. Това е и причината да се знае по-малко за тях. Трудно е да се хванат живи екземпляри, които да се изследват.
Според проучване на New York Times, което обхваща 100 масови убийци, те:
- Най-често са хора с психични заболявания или поне проблеми.
- Не са мотивирани от филми.
- Не са пияни или надрусани по време на атаките, които извършват.
- Често са безработни.
- Понякога са жени, но най-често са мъже.
- Не са сатанисти или расисти.
- Често имат военна подготовка.
- Преди атаката подават сигнали, че ще я извършат.
Възрастта им варира. Най-старият извършител е на 75 години. Най-младият е на 11. Средната възраст е около 30. Последните 5 години възрастта пада на 20+.
Трудно е да се назове място, което специфично привлича масовите убийци. Магазин, закусвалня, училище, църква, кино, къмпинг, игрище, площад, улица или яхта. Случвало се е навсякъде. В България две от най-смъртоносните масови убийства са в казарма (края на ’60-те) и студентски общежития (през ’70-те).
Масовите убийци обичат да пишат. Правят списъци. Водят дневници. Изпращат писма. Обнародват манифести. Гравират пушката си с послания. Благодарение на новите технологии, те оставят дигитални следи във форуми, блогове, социални медии.
Писането е самотно начинание и интимно също. Убийството е негово продължение, финална декларация. Точка.
Масовите убийци са водени от две сили: мания за величие и усещане за неадекватност, социална импотентност, изолация. Постоянното чувство за безсилие води до непрестанна жажда за сила, копнеж за отмъщение.
Убийствата са разплата с обществото. Възмездие за нещата, които извършителите не могат да имат.
Кой е виновен?
Електронните игри, разбира се!
Преди електронните игри бяха екшъните и гангстерския рап, преди тях хеви метъла и „Спасителят в ръжта“, а преди тях комиксите. В началото на 20 век Япония обсъжда забрана на киното, защото то със сигурност води до убийства. А през 19 век в Европа се обсъжда същото, но за криминалните романи.
Преди книгите виновни са били котките, козите, совите.
Политиката
Последните два случая в САЩ са пример за това как политиците и техните лобита профанизират проблема. Първият извършител се самоопределя като крайно десен. Ergo, виновен е Тръмп. Вторият обаче е фен на Елизабет Уорън, лице на левицата в Демократическата партия.
Политизирането не е конструктивно, не помага изобщо, а допълнително нагнетява напрежение. Най-често масовите убийци имат объркани политически представи, които са и леви, и десни, и фашистки, и анархически – едновременно.
Родителите
Факт: доста убийци имат смотани родители. Алкохолици, наркомани, насилници – отсъстващи родители. Но има случаи, в които родителите са добри, трудолюбиви хора с още едно или две деца, които са напълно нормални.
Медиите
Те правят серийните убийци звезди. Дни, седмици след убийството красиви репортерки задъхано мълвят името на извършителя. Показват лицето му. Споделят манифеста му, любимата му музика, храна, филми, книги. Серийният убиец става знаменитост. Медиите изпълняват една от основните му цели. А подобните нему гледат.
Природата
Мъжките бозайници се борят за статус и за женски. Хората също. Един е добър в спорта, друг в математиката, трети пише стихове, четвърти свири на китара. Ситуацията е конкурентна, често агресивна.
Антропологът Наполеон Шаньон прекарва години в изучаването на племето Яномамо в Южна Америка. Той констатира, че мъже, които са убили други мъже получават повече жени от тези, които не са убили никого.
Същото се наблюдава и в индустриалните общества (Ogas and Gaddam 2012). Чарлс Менсън е метър и половина, но е женен два пъти и до смъртта си има много млади почитателки. Тед Бънди, който убива 30 жени, получава чували с любовни писма в затвора.
Думата „амок“ е малайска и означава „яростно, бясно нападение“. В Малайзия в амок изпадат млади мъже, които изненадващо и безпричинно започват да нападат минувачи – най-често с ножове, по-рядко с гранати. Местните вярват, че причината е обладаването на душата – от духа на зъл тигър. Движеща сила на изпадналите в амок е чувството за унижение, обида, несправедливост и… нисък статус.
Същото изпитват и мъжете на запад от Малайзия. Извършители споделят, че са се чувствали като в клетка, притиснати, смазани. Имали са нужда да отговорят на реалните (или виртуалните) удари на обществото. Това чувство сервира убийствен коктейл, когато се смеси с генетическата обреченост на социопатия.
Как да ги спрем?
Трудно е. Дори, ако сте готови да нарушите гражданските права на милиони хора. Подобни събития се случват твърде често, за да са поносими, но твърде рядко, за да са предвидими с голяма точност. Не можем да затворим хиляди хора в болници, затвори и лагери, защото имат фантазии, гневни са или бръщолевят глупости.
Нещо, което американците могат да направят е да подобрят мониторинга на желаещите да си купят огнестрелно оръжие. Това може би ще помогне, макар да е неприложимо за страна с 300-милионно – вече въоръжено, население.
Може би нямаше да убия никого – казва един от оживелите атентатори – ако баща ми си заключваше касата с пушките. Апропо, това е и прекрасен пример, че серийните убийци винаги търсят вината в другите.
Нещо, което хората могат да направят – независимо къде живеят, е да наблюдават странните, алиенирани, но с вкус към насилието индивиди около тях. И особено деца. Убийците обикновено започват рано. Първите жертви са братята и сестрите им, домашният хамстер, съседската котка.
Всички масови убийци споделят плановете си. Предупредителните знаци са около нас, но ние ги игнорираме.
*Radford University/FGCU Serial Killers by Race Database November 23, 2015-2019
Свързани публикации:
5 двойки влюбени убийци, които вдъхновяват киното
19 луди кучки
Как съдите другите?