Два филма влизат в битка за нашата оценка и развлечение.
Дуелът е двубой с правила. И двамата участници имат еднакви оръжия, поставени са при относително равни начала. Правим дуел между филми, които са подобни като тема, сюжет и усещане. В повечето дуели оцеляват и двамата претенденти, но във всички имаме един победител.
Limitless 2011 vs Lucy 2014
Започваме с лека категория. Limitless 2011 (Високо напрежение) е филм на Нийл Бъргър с участието на Брадли Купър. Lucy 2014 (Люси) е филм на Люк Бесон с участието на Скарлет Йохансон.
Главните герои – Еди и Люси, изпиват химическа субстанция, която им дава възможността да достигнат 100% от потенциала на човешкия мозък. Сценариите се основават на мита, че хората използват едва 10% от капацитета на този орган.
Победител е Limitless 2011. Не само защото е пръв в развитието на тази концепция, но и защото я изпълнява по-правдоподобно – с ясна вътрешна логика. Lucy 2014 не е лош филм – заради техническите си характеристики или актрисата, а заради пълната занемареност на сценария.
Training Day 2001 vs End of Watch 2012
Training Day 2001 (Тренировъчен ден) е режисиран от Антоан Фукуа, а сценарият е на Дейвид Ейър. End of Watch 2012 (Краят на смяната) е написан и режисиран от Ейър. Филмите рисуват реалистичен, атмосферен пейзаж на Лос Анджелис. Ченгета, гангстери, корупция.
Мачът е равностоен, но две точки разлика носят победа на Training Day 2001. Филмът е оригинален, инспирира множество крими драми като: Running Scared 2002 (Бягащ до смърт), Narc 2002 (Отдел Наркотици) Dirty 2005 (Поквара), Street Kings 2008 (Улични крале), Brooklyn’s Finest 2009 (Бруклинските стражи). А също разчита на урагана Дензъл Уошингтън.
The Black Dahlia 2006 vs Hollywoodland 2006
Ако предишните два филма са еднакво силни, то в тази двойка са еднакво слаби. Филм ноар за смъртта на красиви холивудски момичета. The Black Dahlia 2006 (Черната далия) има двойно по-голям бюджет и Брайън Де Палма. В ъгъла на Hollywoodland 2006 (Холивудленд) са Ейдриън Броуди, Бен Афлек и Даян Лейн.
Гласувам за The Black Dahlia 2006, защото има по-добро заглавие и камера. Но препоръчвам Mulholland Falls 1996 (Водопадите Мълхоланд) и L.A. Confidential 1997 (Поверително от Ел Ей), двама твърди шампиони.
Winter’s Bone 2010 vs Little Woods 2018
Гора, кал, сумрак, мразовита дрезгавина, джинси, усещане за неоусетърн. Два филма написани, режисирани и изиграни от жени.
Winter’s Bone 2010 (Зимен дар) на Дебра Граник е истински, автентичен и богат на характери. Може би единствената роля на Дженифър Лорънс, която харесвам.
Frances Ha 2012 vs Lady Bird 2017
И двете заглавия са в списъка ни Най-добри за годината. И двете истории са движени от колоритен, артистичен женски образ, който се бунтува.
Frances Ha 2012 (Франсис Ха) е любимият ми филм на Ноа Баумбах, който поверява главната роля на приятелката си Грета Гъруиг. Lady Bird 2017 (Лейди Бърд) пък е написан и режисиран от Гъруиг, която печели 5 номинации за Оскар с него. Аз предпочитам по-малкия, камерен, черно-бял филм.
A Story of Darkness & Light 2004 vs. The Mustang 2019
The Mustang 2019 (Мустангът) е филм от тази година, който разказва за агресивен затворник, включен в рехабилитационна терапия, която използва диви коне.
Проблемът е, че през 2004 бирата Guinness направи реклама, която се казваше Mustang и бе режисирана от Антъни Мингела. Сценарият е абсолютно същият. Рекламата е повече филм от филма и то – само в една минута. Вижте.
Mud 2012 vs The Peanut Butter Falcon 2019
Mud 2013 (Мъд) бе сред любимите ми 5 за 2013. Марк Твен, Том Сойер, Хъкълбери Фин са духът на този филм. Приказка с блага, разговорна реч за порастването, любовта и загубата на невинността, но не и на надеждата.
The Peanut Butter Falcon 2019 е същото, но с добавена шепа Rain Man 1988 (Рейнман). Хубаво е, но сякаш не е готово.
Beautiful Mind 2001 vs The Theory of Everything 2014
Rozix също се включва в днешната битка. Първата двойка са биографии за гениални мъже, които биват повалени от ужасяваща болест.
Rozix отсъжда 5:0 в полза на Beautiful Mind 2001 (Красив ум). Като страничен съдия – напълно я подкрепям.
Goodfellas 1990 vs The Irishman 2019
Мартин Скорсезе, Робърт Де Ниро, Джо Пеши, Рей Лиота и Пол Сорвино срещу Мартин Скорсезе, Робърт Де Ниро, Джо Пеши, Ал Пачино и Харви Кайтел. Какъв добър избор за дуел, Rozix!
The Irishman 2019 (Ирландецът) е дълъг, но приемлив филм с няколко отлични сцени, в които доайените на американското кино ни връщат към златните си години. Goodfellas 1990 (Добри момчета) е направен с 6 пъти по-малък бюджет, но според нас е поне 30% по-добър.
Away from Her 2006 vs Amour 2012
Не съм гледал канадската драма за възрастна двойка, която е изправена пред криза, когато съпругата развива Алцхаймер.
Но Rozix ни уверява, че Amour 2012 (Любов) – на Михаел Ханеке, е победител. Киното в крайна сметка не е само забавление, но и страдание – истинско и неподправено като живота.
City of God 2002 vs Trash 2014
Безапелационна победа за City of God 2002 (Градът на Бога), която няма нужда от мотивация.
500 Days of Summer 2009 vs La La Land 2016
Тези филми носят подобно ДНК. Те са за фазите на любовта и загубата й, за разочарованията, за съзряването.
La La Land 2016 (Ла Ла Ленд) е чист мюзикъл, който спечели 6 награди Оскар и още 8 номинации. 500 Days of Summer 2009 (500 мига от любовта) не само, че няма Оскар, но има един от най-тъпите завършеци в киното. Въпреки това, го харесвам повече. Харесва ми, защото е по-добре написан, идва от сърцето, нетипичен е за жанра и вдъхновява други филми. La La Land 2016 е вдъхновен от други филми.
Chungking Express 1994 vs Her 2013
Смятах да изправя един срещу друг Her 2013 (Тя) и Ex machina 2014 (Бог от машината), или Blade Runner 1982 (Блейд Рънър), защото в тях главният герой се влюбва в изкуствен интелект. Но не го направих.
Chungking Express 1994 (Чункин експрес) е романтична драма на Уонг Карвай. Общото между нея и филмът на Спайк Джоунз не са аспекти като сюжет или актьори, а чувството, атмосферата, въздухът, който дишат героите.
Самотни, красиви арт филми. Дисекция на човешките чувства и мечти, след сблъсъка им с модерния свят. Намирам първия за по-странен, авторски и интересен.
Black Swan 2010 vs Enemy 2013 vs The Double 2013
И за край троен дуел – между двойници. Символизъм, сюрреализъм, психични аномалии и мистерия на раздвояването.
Според мен, Enemy 2013 (Враг) има по-дълбок и сложен сюжет и е филмът, който ме стимулира да мисля.
Свързани публикации:
Честито, близнаци! – филми с еднакъв сюжет, пуснати по едно и също време
Това homage ли е или просто ми напомняте за някого?
Критически дисонанс – 5 филма, обичани от критиците, но не от мен и обратното
Много надценени филми или поне 13 от тях
18 филма, които адски приличат на други филми
За The Irishman няма да как да се съглася. Този филм е доказателство какво става след 27 години упорит труд. Goodfellas е страхотен, но последният на Скорсезе е поправителният му изпит на тема как да изчистя дори малките кусури на първия. История, актьорска игра, кинематография. Всичко това е стъпка напред спрямо новия.
А 500 days of summer дори не е в една и съща лига с великолепния La La Land. Ако ще го сравнявам с някой подобен филм, бих заложил на A perks of, но не мисля, че побеждава дори и него.
И City of God е по-скоро за сравнение с Tropa de Elite. Отново с категорична победа.
Peanut Butter много искам да го гледам, но не го намирам никъде. Къде да го потърся.
Рекламата на Гинес е много добро попадение. Евала!
Сори, обаче първите 30-60 минути на The Irishman приличат на трейлър на електронна игра, преди 3 години. Сцената с побоя на магазинера е трагична.
Аз влязох във филма, когато „остаряха“… Тогава стана много хубаво… Джо Пеши е велик
И аз за Ла Ла Ленд не мога да се съглася. 🙂
Иначе, Ирландецът не съм го гледал още, но още на ниво трейлър се чудих – къв е проблема да се вкарат млади актьори, вместо да се дават луди пари за плачевни резултати. Такива неща много вадят от филма.
To за Ла Ла Ленд не е въпрос дали се съгласяваш или не 🙂 Той просто има в пъти по-добра режисура, кинематография, актьорска игра и сценарий. Не говоря за boy meets girl сценарий, а на ниво диалог още. В първата сцена на този филм има много повече кино, отколкото в целия 500 days of summer. За музиката няма какво да говорим. Това е филм, какъвто не знам дали е имало преди това. Нещо, което по никакъв начин не може да се каже за този, с който го сравняват.
По отношение на ирландеца, не мисля, че има много млади актьори, които могат да изнесат такъв филм. Има сцени (не помня, дали ги има в трейлъра, но ги има във филма), в които Джо Пеши и Де Ниро се разбират с поглед. И ти ги разбираш с поглед. Добри Момчета ми е един от любимите филми. Гледал съм го над 10 пъти сигурно, но пак чисто компонентно Скорсезе е научил много уроци за тези години.
Любо, кажи коя е тази електронна игра да си я купя.
И за мен Ла Ла Ленд е друга категория, но всеки с възприятията си. Колкото до младите актьори, не мога да се съглася, че няма кой да им се опре, веднага се сещам за Новак Джокович, като младия Де Ниро, просто щеше да избие рибата, има и опит с ракетата (почти като да млатиш с бухалка). 😉
Изгледах Бояджията на къщи (най-после) и съм съгласен, че Добри момчета е доста по добър. Скорсезе ми е любимец, но нямаше нужда, по добре да го бяха направили като мини сериал и с по млади актьори в началото, както си му е реда. Веднага се сещам за Дарк, как са ги барнали различните поколения. А това си беше истински фарс. Не мога да повярвам, че адаша е направил подобна излагация, а очите на Де ниро…. Луда работа!