Златната година – актьори с поне 3 силни филма в една година

Знаем, че има хора, които не отказват работа. Като Никълъс Кейдж, който през 2016 снима пет филма. Но през 2018 реши, че това е недостатъчно и направи осем.

Робърт Де Ниро, Брус Уилис, Бен Кингсли, Самюъл Джаксън и Лиъм Нийсън нямат умора. Преди десетилетие Нийсън дори не беше финансов фактор. Той стана екшън звезда на 56 години, след Taken 2008 (Твърде лично) и повтори историята на Чарлс Бронсън.

Вярвам, че качеството е по-важно от количеството, но може би двете са свързани. „Когато бях млад забелязах, че 9 от 10 неща, които правех, бяха провал – казва Джордж Бърнард Шоу – Затова започнах да работя десеторно повече.“

В историята на наградите Оскар има девет актриси и трима актьори, които печелят две номинации в една и съща година. Причината за днешния пост обаче е Ема Томпсън, която ще ви впечатли. 

Тя снима в една година Much Ado About Nothing 1993 (Много шум за нищо), In the Name of the Father 1993 (В името на Отца) и The Remains of the Day 1993 (Остатъкът от деня). С последните печели две номинации за Оскар – съответно за поддържаща и за главна женска роля. Това наричам Златна година! 

Грейс Кели – 1954 

Една от най-красивите актриси в историята на киното. Тя покорява Холивуд, преди да го намрази. 

През 1954 Дж. Р. Р. Толкин публикува първи том от „Властелинът на пръстените“. Отвъд океана Мерилин Монро се омъжва за Джо Димаджо, а Алфред Хичкок снима две от класиките си: Dial M for Murder 1954 (Набери „М“ за убийство) и Rear Window 1954 (Прозорец към двора). Режисьорът е влюбен в „елегантната сексуалност“ на Кели. 

По същото време актрисата Дженифър Джоунс отказва главната роля в The Country Girl 1954 (Провинциалистката) – поради бременност. Грейс я замества и… печели Оскар.

Джон Уейн – 1962

Кариерата на Джон Уейн се простира над 40 години и включва 180 участия. Той прави 11 филма – само през 1932. Това е много, дори за времето си и за B-актьор, какъвто е Уейн тогава. 

През 1962 той реализира най-златната Златна година, защото прави не два, не три, а четири силни филма. В това число – един от най-добрите уестърни за всички времена и една от най-цитираните военни епики. 

Сидни Поатие – 1967 

Сидни Поатие не печели Оскар през 1967, прави го три години преди това.  

Според базата данни на американското кино Поатие участва в най-много „вдъхновяващи филми“. А ролята му в In the Heat of the Night 1967 (Среднощна жега) е в топ 100 най-добри актьорски изпълнения изобщо. Джентълмен и легенда. 

Клинт Истууд – 1971 

„Когато режисирам други актьори го правя така, както самият аз бих желал да бъда режисиран“ – казва Клинт Истууд. Заедно с Чарли Чаплин, Орсън Уелс, Сидни Полак, Мел Гибсън, Роб Райнър и Бен Афлек, той е сред актьорите, които са още по-добри като режисьори.

„Повечето хора, които ще ме запомнят – ако въобще някой ме запомни, ще го направят заради екшън ролите ми. И това е ОК. Но има малка група, която надявам се ще ме запомни с филмите в които рискувах малко повече.“

Холи Хънтър – 1993

1994 e година на военни конфликти, терористични атаки, геноцид в Руанда и първия космически катаклизъм, който виждаме от Земята – удар на комета в Юпитер. А на 66-те награди Оскар се случва чудо.

Не една, а две актриси печелят номинации с участията си в два различни филма. Едната е Ема Томпсън. Втората е Холи Хънтър с филми заснети през 1993 – The Piano 1993 (Пианото) и The Firm 1993 (Фирмата). Холи участва и в комедия, която й печели номинация за Златен глобус.

Кевин Спейси – 1995

Бях сигурен, че бързо ще намеря Златната година на Спейси, но сгреших. 

Кевин има няколко годишни изяви с два силна филма, но третият винаги го издънва. Изключение е 1995, когато снима The Usual Suspects 1995 (Обичайните заподозрени), Outbreak 1995 (Зараза) и Se7en 1995 (Седем).

Самюъл Ел Джаксън – 1996

Заради поредицата филми на Marvel – и героят му Ник Фюри, Самюъл Ел Джаксън е най-касовият актьор в историята на киното. През кариерата си Самюъл е помогнал да се заработят над $27,5 милиарда. Това е общият годишен брутен вътрешен продукт на Армения, Аруба, Молдова, Тонга, Белиз и Палау.

Самюъл не отказва, ако имате готов чек. Неговата златна година е 1996. Тогава участва в пет филма, от които поне три са доста гледаеми. 

Джулиан Мур – 1999

В годината преди новото хилядолетие се случиха много неща, но не се случи едно голямо нещо. Светът не се разпадна и не се пренесе в каменната епоха, заради очаквания компютърен бъг – Y2K.

В тази година Джулиан Мур дари света с тризнаци: Cookie’s Fortune 1999 (Наследството на Куки), The End of the Affair 1999 (Краят на аферата), който й донесе номинация за Оскар и любимият ми Magnolia 1999 (Магнолия). Мур почти повтори това постижение, когато спечели дубъл Оскар номинация за Far from Heaven 2002 (Далеч от рая) и The Hours 2002 (Часовете).

Джон Си Райли – 2002 

„Радвам се, че хората не знаят името ми – казва Джон Си Райли – Не могат да се сетят откъде съм им познат. За мен това е предимство.“

Можем да спорим дали Райли е сред най-добрите живи актьори,  но със сигурност е сред твърдите професионалисти. Той не се опитва да открадне сцената. Работи ЗА филма, а не за себе си. Пол Томас Андерсън му е фен, Скорсезе и Робърт Олтмън също. 

Кейт Бланшет – 2007

Техническите й умения са изключителни. Способността й да прескача от емоция в емоция – като биполярна газела, е почти непостижима. Умението й да модулира гласа си, логопедичната й атлетичност, изпипването на детайлите обясняват 7-те номинации за Оскар.

Elizabeth: The Golden Age 2007 (Елизабет: Златният век) и I’m Not There 2007 (Няма ме) й носят номинации за Оскар в една и съща година. Но повечето хора не знаят, че през 2007 Бланшет има камео в Hot Fuzz 2007 (Горещи палки), отличната комедия на Едгар Райт. 

Матю Макконъхи – 2011

Този човек няма кариера. Той язди феникс или поне гекон, който се регенерира бавно, но сигурно. 

Макконъхи ми натри носа. Актьорът, на който съм се подигравал, заради нефелните му захаросани роли, ме разби с участията си между 2011 и 2014. Респект, Матю. 

Свързани публикации:

Победители без Оскар