
Магнетичната сила на ужаса работи, особено за хората, които харесват пиковете и спадовете на ендорфина, допамина и адреналина.
Пристрастените, към хормоналното влакче на ужасите, споделят общи психични черти. Те са с по-ниски нива на сговорчивост и алтруизъм, но и екстровертност. С моите високи нива на емпатия и вкусът ми към тихи, „бежови“ изживявания, аз не съм сред тях. За мен хорър жанра е повече странен десерт, отколкото основно ястие. Може, но не всеки ден.
Какво избрах от витрината досега?
The Pope’s Exorcist 2023 (Екзорсистът на Папата)

Ръсел Кроу прикрива шкембето, което си е отгледал, като надява расо. Той е отец Габриеле Аморт, официалният екзорсист на Ватикана.

Един от сценаристите е Майкъл Петрони, който е автор и на The Rite (Ритуалът) 2011 с Антъни Хопкинс. The Pope’s Exorcist 2023 повтаря формулата му. Филм, който е „по истински случай“ за свещеник, чиято вяра ще бъде изпитана от демон. Моралната битка е поверена на носител на Оскар, около когото има млади, непознати, несигурни и все още неубедителни актьори.

Киното е бизнес. И като във всеки бизнес, след като някой направи нещо ново и печелившо – като The Exorcist 1973 (Екзорсистът), следващите десетилетия се появяват единствено копия. Копия, които си играят с опаковката и цената, но рядко променят съдържанието.

Очаквате, че ще има стая с легло, в което някой ще крещи, пищи и вика, докато се опитва да изстиска от тялото си кълчене, кривене, и акробатична конторсионистика. Последното дума ли е(?) или е екзорсизъм на българския език. Не знам, но очакванията ви ще бъдат задоволени.

Филмът е достоен за гледане, до голяма степен заради Кроу. Докато гледате, може да хапнете пуканки, чиято солена хрупкавост ще притъпи критичното ви мислене и глада за формално-валидни умозаключения.
Evil Dead Rise 2023 (Злите мъртви: Пробуждане)

Още един свръхестествен хорър, който официално е част от поредицата Evil Dead, създадена от Сам Рейми, през 80-те години на 20 век. Не мога да сравня качеството, защото съм гледал само един, от останалите четири филма.

Режисьор и сценарист на Evil Dead Rise 2023 е Лий Кронин. Той ни среща с две сестри, чиято пасивно-агресивна семейна среща е осуетена от „небинарния“ син на едната. Синът започва да си играе с „Книгата на мъртвите“.
Изкефи ме интрото, което няма нищо общо с централната история, но предлага един от най-яките уводни надписи. Пиша му шестица.

Ако има списък със задължителни хорър елементи, то Кронин зачертава всички квадратчета. Летят парчета месо, ръце, крака, очи и слюнка. Доста от бюджета отива за тоновете фалшива кръв. Има дори сцена, копие на червената вълна от The Shining 1980 (Сиянието). Разбира се и въпреки че разполагаме с нови технологии, тя не е по-въздействаща от оригинала на Кубрик.

Трябва да похваля Алиса Съдърланд, която е в ролята на майката, а също арт директорите, екипът по специални ефекти и грим. Иначе, предвкусвате края, още щом зърнете голямата машина за дървени стърготини, паркирана в гаража.
Renfield 2023 (Ренфийлд)

Може би сте гледали Vampire’s Kiss 1988 (Целувката на вампира). В него Никълъс Кейдж играе мъж, убеден, че се превръща във вампир. Ако не сте, то поне сте виждали мимове, които са кадри от филма.
В множество интервюта Кейдж е казвал, че една от трите му най-желани роли е Дракула. Над 40 години никой не чува желанието му. До днес.

Renfield 2023 е глупав, шарен и забавен. Филм, който не се срамува от себе си. Партньор на Кейдж е друг Никълъс – Холт. Той е Ренфийлд, слугата на Дракула. Микс от хорър и комедия, базиран на съвременни културни теми и особености. Ренфийлд например е разгледан като деликатен милениъл служител, докато Дракула е токсичният бумър шеф.

Останах жаден за повече Кейдж, но преситен от Акуафина. Тя се води рапър, актриса и комик, но в общи линии е неприятно досадна, шумна, лишена от талант персона. Макар и талантливи, безименни звезди остават хората, които се грижат за грима, костюмите и прическите.

Филмът страда от прибързаното си темпо и неосъзнатата си реалност. Има сцени, в които сякаш сте в комикс или сън, но и напълно реалистични такива. Този дуализъм на действителността не помага. Макар да има пълен комплект с вампирски зъби, Renfield 2023 ни предлага беззъб край.
Infinity Pool 2023
Абсолютен любимец на критиката, този филм не успя да ме убеди в каквото и да е. А се пробва, опитва, настоява.

Миа Гот е 100% прелестна за пореден път. Миналата година, тя бе двоен участник в селекцията ни от Най-добри филми. Миа е турбо, гига, мега, супер яка. Камерата я обожава.

Александър Скарсгард се раздава. Той е повече от само висок. Наистина му пука, много иска да е актьор. Сценаристът и режисьор Брандън Кронънбърг – да, той е син на Дейвид Кронънбърг, измисля интересна концепция. Действието се развива в бедна държава, която бие много на Източна Европа. Държавата има море, златни пясъци и току що се е отворила за туризъм. Това привлича богати западняци, които се държат като свине.
Държавата е консервативна. Всяка ексцесия и престъпление се наказват със смърт. Богатите обаче могат да платят, за да бъдат заменени от клонинг, който бива убиван вместо тях. Това е интересно, но не е оригинално.

Писали сме за The Double 2013 (Двойникът), филм-кошмар, базиран на едноименната новела от Фьодор Достоевски. Главният герой се разцепва на два противоположни характера. Концепцията идва от немския фолклор и еволюира в тропите за Злия близнак, и Клонинга. В същата категория от този век са: Moon 2009 (Луна), Enemy 2013 (Враг), Coherence 2013, Annihilation 2018 (Изтребление), Us 2019 (Нас).

Това, което не ми харесва е какво прави с идеята Кронънбърг-младши. А то е повторение на Triangle of Sadness 2022 (Идиотският триъгълник). Интелектуален, арт хорър с прозаичен коментар за класовата борба и развращаващата сила на парите. Останалото е напън да си шокиращ.

Изпълнението е и копие на The Neon Demon 2016 (Неоновият демон). Това е кино за инфлуенсърки. Кино, от някой, който е богат и известен или жадува да е богат, и известен като прави филми, колко са гадни богатите, и известните. Английският термин за подобен тип хора е “champagne socialists”. Американският е “limousine liberals” и „Gucci communist“. Липсва ми автентичност. Но гледайте и преценете сами, или спестете време, пуснете си музикален клип на Aphex Twin от периода 1997-1999.
Knock at the Cabin 2023 (Почукването)

Понеже правя обзор на годината дотук, нека напиша и няколко реда за адаптацията на М. Найт Шаямалан по романа на Пол Трембли. Психологическият ужас и апокалиптика ни среща с няколко колоритни характера, затворени в колиба-хижа-вила в гората.

Даде ми усещането за епизод от хорър поредица, а не за отделен, цялостен филм. Преди три месеца споменах, че Дейв Батиста е основното предимство на Knock at the Cabin 2023. Умението му да комбинира и управлява заплашителна физическа сила с откровена уязвимост е белег за талантлив актьор. Не бих нарекал сценария нелеп, но е бавен нонсенс, заради което не можах да се включа, както Шаямалан би желал.
Suzume 2022 (Сузуме)
Исках да избера нещо, което е по-добро от всичко останало. И понеже нямаше игрален избор – ето аниме, което ще попадне в селекцията ми от Най-добри филми за годината.

Филмът на Макото Шинкай е повече фентъзи, отколкото хорър. Срещата ни със 17-годишната Сузуме. Тя се разминава с тайнствен мъж. Мъжът я пита дали наоколо има врата. Каква врата? Врата в нищото. Вратата трябва да бъде затворена, защото през нея преминават огромни червеи, които предизвикват земетресения и цунами. Чудовищата идват от друга реалност, пъкъл от другата страна на вратата. Свят, който иска да превземе нашия.

Имах опасението, че Шинкай ще повтори самия себе си, както направи с Weathering with You 2019, който е отличен, но деривативен на брилянтния Your Name 2016 (Твоето име).

Атмосферата е красива и магическа. Анимацията е грандиозна. Филмът е обяснение в любов към Япония и философско есе, което търси отговор на въпроса: Можем ли и как да приемем смъртта? Не е шедьовър. Има едни излишни 20-тина минути и няма сграбчваща ви за гушата емоция. Отлична анимация, по-добра от всичко идващо от Холивуд.