Вчера с Нуша и Кирил гледахме Mammoth 2009 (Мамут), филм на Лукас Мудисон.
Преди да влезем на прожекцията Нуша каза, че е чела американски критик, който сравнява филма с Babel 2006 (Вавилон) на Алехандро Гонсалес Иняриту. Според критикът Mammoth 2009 е дори по-добър. Според мен критикът бърка. Прочети повече
SoIndependent започна. Официално вчера с гала премиера на The Conspirator 2010 (Конспираторът). Живописно заснет филм на Робърт Редфорд, с участието на Джеймс Макавой, Робин Райт и Кевин Клайн, красиво облечени от Калина Иванов – сценограф на проекта.
The Conspirator 2010 разказва за Мари Сюарт, малка жена в сянката на голям мъж – Ейбрахам Линкълн. Не, не става въпрос за любов, а за убийство. Прочети повече
Искам. Искам да си купя готини дрехи. Искам, но не мога. Мога, но ако отрежа някое перо от бюджета. Изчислих, че трябва да се откажа само от парите за театър, опера, балет, такси, телефон, електричество, храна и може би вода. Очевидно е, че е невъзможно, бих умрял без балет.
Затова пиша тези редове обут в джинси от аутлет, протрит пуловер и риза предрусала с прах за пране. Лъжа. Гол съм. Гол съм и мисля, че дрехите правят човека. Голите имат малко или никакво влияние в обществото. Скъпо излиза да си човек, а повечето мъже се провалят – дори, ако имат пари. Няма кой да ги научи, затова гледат филми.
Saturday Night Fever 1977 (Треска в събота вечер) им даде диско ризите от изкуствена коприна, Back to the Future 1985 (Завръщане в бъдещето) – абсурдните кецове, а La Dolce Vita 1960 (Сладък живот) им разреши да носят черна риза с бял ленен костюм. Но целта ми не е да се присмивам. Нека видим как няколко модни марки очовечават мъжа чрез силата на киното. Прочети повече
Краят – твърде къс, твърде дълъг, твърде щастлив, твърде нещастен, твърде отворен, твърде затворен, твърде предсказуем, твърде невероятен, твърде буквален, твърде абстрактен, абсурден, шокиращ, френски. Краят – презаснеман, прекрояван, премонтиран, аплодиран и освиркван – винаги неизбежен.
Изкуството на края е по-трудно от изкуството на началото. Днешният подбор от филми го доказва. Филмите са увлекателни, вълнуващи, носители на награди. Но краят им е тъп, защото… Прочети повече
Преди седмица Кирил ми изпрати едно видео за ’90-те, тресна ме носталгия. Но ’90-те бяха най-доброто десетилетие! Сериозно! Поне сравнени с ’80-те или ’00-те. Имаше трагедии – убиха много хора в Руанда, умря Югославия, умряха много рапъри и комунизмът уж умря. Но Нелсън Мандела беше свободен. А ние си взехме сателитна чиния, за да гледаме Мtv, която тогава ставаше за гледане.
Apple представи iMac, излезе Windows 95, а Hotmail беше номер 1. Разчетоха човешкия геном, клонираха Доли, а Америка можеше да печели войни. Световната икономика растеше, Борис Елцин пиешЕ. Всички си слагаха обици – навсякъде, освен на ушите. Антъни Хопкинс ухапа някакъв човек по лицето, а Франсис Фукояма публикува „Краят на историята и последният човек“, но никой не я прочете, защото всички искаха тамагочи. Аз минах гимназията, казармата и влязох в университета.
’90-те бяха всичко това: Прочети повече
Интересувате ли с е от дизайн, фотография, мода? Ако да, то сигурно сте гледали някой от тези филми. И ако ви харесват, и ако ги мразите е задължително да гледате Bill Cunningham New York 2010. Прочети повече
Значи, миналата зима, а може да е било и по-миналата, Кирил се зариби по Cowboy Bebop 1998, аниме сериалът на Шиниширо Уатанабе и Кейко Нобумото. Зариби се и само повтаряше: “Гледайте го, гледайте го”. И… аз го гледах. Един-два, а може би три пъти. ‘Ма, не се зарибих. И си викам: “То, Кирил е от хората, дето намират и Paprika 2006 за напълно разбираем филм.“
После обаче аз се зарибих – по Ninja Scroll 1993, на Йошиаки Каваджири. И започнах да повтарям: “Гледайте го, гледайте го”. ‘Ма, никой не го гледа.
Това е проблемът с мангата и анимето – хората не им дават шанс. Прочети повече
Чехов, не този от Star Trek, а оригиналният – Антон Павлович, пише: Ако в първо действие на сцената виси пушка, то тя непременно трябва да гръмне до края на представлението.
Пием за това!
Идиомът “пушката на Чехов” не се отнася само за пушки, но и за пистолети. И въобще, за всеки дребен елемент, попаднал в кадъра на действието, който в течение на неговото развитие придобива голямо значение. Ако не стане значителен, елементът е бил излишен.
Ерго, без пушка – филмите не стават. Прочети повече
