Наскоро попаднах на чудесна статия от Тони Николов за българския песимизъм. А днес гледах българския филм „Възвишение“. От само себе си се наложи паралел между двете. Влязох в киносалона с предубеденост и неприкрит песимизъм, а излязох приятно изненадана и даже удовлетворена.
Филмът пребори вроденото ми черногледство, недоверие и дори (трябва неохотно да призная) пренебрежение към съвременното българско кино. Прочети повече
Синтетично-дигиталният свят ни научи, че всичко е резултат на серии от нули и единици. Поредица от натискане на копчета, изчисление на вектори, подреждане на пиксели. В този свят новина, събитие и сензация е, ако нещо е направено „на ръка“.
Ръчният труд и творчество в големите студия за анимация вече са чужди и куриозни като племе аборигени, криещи се в джунглата на Амазонка. Да правиш анимация – „като едно време“, е твърде бавно, твърде неточно, твърде скъпо и твърде човешко. Прочети повече
Манифест: 1. Тържествено писмено обръщение на върховната власт към населението. 2. Писмено възвание с програмен характер.
Manifesto 2015 (Манифест) е филм, който направи премиерата си през 2017 на Sundance , но започна живота си като арт инсталация през 2015. Той е възвание на Джулиан Розенфелд към хората на изкуството, но също прокламация за таланта на Кейт Бланшет. Прочети повече
Един ден, докато пъпли към вкъщи, Милдред Хейс вижда – сякаш за първи път, трите билборда кацнали покрай пътя. Те са големи, празни, влажни, леко прогнили. Никой не ги е използвал от края на 80-те.
Милдред решава да ги направи трибуна, от която да попита: Защо шериф Бил Уилоуби не си върши работата? Защо не е арестувал никого, седем месеца след убийството на дъщеря ми? Прочети повече
Миналата седмица прочетох безпрецедентното решение на Ридли Скот, последният му филм – All the Money in the World, да бъде спрян, а всички сцени с Кевин Спейси да бъдат презаснети с Кристофър Плъмър. Говорим за филм, чиято премиера трябваше да е след месец. Спейси вече е махнат от екипа актьори в IMDB, но официалният постер все още съдържа името му. Прочети повече
Срещнахме я точно пред кино „Одеон“, точно преди прожекцията на нейния филм…
Натали Каплан е режисьор, сценарист и продуцент в Paam Hayta Yalda. Дебютният й пълнометражен филм Once There Was a Girl 2016 (Имало едно момиче), който беше част от програмана на SoIndependent, е дипломен проект за завършването на Tel Aviv University, департамент „Кино и телевизия“. Филмът е отличен на фестивала LifeArt в Атина. Натали е носител и на наградата „Дани Лърнър“ от студио „Ню Бояна“ за своя следващ проект.
Предишните й късометражни филми Aquarium 1999 и Gas Rush също са били част от програмата на международни фестивали. Прочети повече
Дразни ли ви това заглавие? Ако да, сигурно спусъкът на възмущението ви е дума „леви“, а не „извратеняци“.
Нека разясня. Прочети повече
Филмът започва с кадър на две малки лъвчета, които спят гушнати до момченце на 6-7 г.
После майката на момченцето (в ролята Джесика Частейн) започва своята сутрешна обиколка из зоопарка. Прочети повече
На SоIndependent за пръв път видяхме…
Първият пълнометражен филм на режисьора Натали Каплан. Това всъщност е нейната дипломна работа за завършване на втората й специалност. Натали изгражда образа на героиня, с която има и биографични прилики. И двете са около 40-те, едновременно момичета и жени, които по свой начин обичат самотата. Прочети повече
Sfashion 2017 е филм за жена – изпълнителен директор на модна компания в ситуация на поетапен банкрут. Това не е първият съвместен проект на режисьора Мауро Джон Капече и актрисата Корина Коронео, като двамата са и сценаристи. Заедно с композитора Индия Чайковска и оператора Джулио Бастиони те продължават своето експериментално изследване за връзката между изкуството и капитализма. Прочети повече