„Когато мисля за жена си, винаги виждам задната част на главата й. Представям си как чупя красивия й череп, разгъвам гънките на мозъка й, търся отговори. Първичните въпроси за всеки брак: За какво мислиш? Как се чувстваш? Какво си причинихме? Какво ще направим?“* Прочети повече
Това е мъжът.
Той е сам – като всеки мъж. Той мълчи. Той се движи. Той убива други мъже. Той е животно. Той е мъж – с брада. Той съществува не за да бъде харесван, а за да оцелее. Това е мъжът, той е жив. Прочети повече
Независим филм – това трябваше да означава оригинален, различен, индивидуален, странен, скандален филм.
Последните 5-6 години обаче независимите филми – особено тези, които печелят награди, са обратното. Напълниха ги с клишета, създават ги по обща формула. Тя включва: някой, който е в криза на средната възраст; някой, който е интроверт; някой, който се казва Тео; псевдоинтелектуализиран диалог; ретро гардероб; типография с ръчно написан шрифт; „ла-ла-ла“ тип музика, често използвана в рекламите на Apple; кадър, в който някой си измива лицето в умивалник и после се гледа в огледалото продължително време. Всички останали са quirky* образи.
В този филм не е така. Или почти – има го кадъра с гледане в огледалото. Прочети повече
„Добре, ето, ето, ето! Престани! Ето ти сладоледа!!!“ – викаше отчаяно майката, докато синът й пищеше, че иска сладолед сега. За миг това шумно дете се превърна в събирателен образ на времето, в което живеем. Прочети повече
През седмицата беше оповестено, че новият филм „Никой“ на режисьора Андрей Андонов няма да бъде допуснат в конкурсната програма на фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ заради „претенциозния и маниерен стил на реализация,… не достатъчно професионално защитен, както в повествованието, така и в изобразителен план“ и затова, че е „подходящ за по-специфична аудитория“.
Впоследствие филмът беше поканен в паралелната „информационна програма“ на фестивала, но отказа участие. Това ме провокира да напиша този текст. Прочети повече
Крисчън Бейл среща природата, среща двойка палави азиатки, среща Имоджен Путс, среща Фрейда Пинто, среща Кейт Бланшет, среща Натали Портман, среща даже Антонио Бандерас, който среща мацки, среща и много други хора.
Какво става след толкова срещи? Прочети повече
Любимият ни агент с амнезия си спомни, че трябва да се завърне, девет години след изчезването си.
Налейте си чай и вирнете кутрето. Това е най-изтънченият филм тази година. Прочети повече
Не слушам музика. Поне така, както слушат всичките ми приятели – постоянно и навсякъде. Не мога, музиката ми пречи да мисля. Но съм чувал Майлс Дейвис. Дори имам психеделичния Bitches Brew, красивият, но тъжен Sketches Of Spain и Kind Of Blue, албумът, който звучи, когато някой ви каже „джаз“.
Не му казвай джаз бе, човек. Това е някаква измислена дума. Аз правя социална музика. Казва Майлс в Miles Ahead 2015, филмът за него. Прочети повече
Един френски филм ме накара да се замисля. Прочети повече