Този понеделник трябваше да публикувам пост за френски филм. Но няма, защото в събота вечер, докато се прибирах пеша по „Раковска“, подминах двама млади мъже, които не говореха за коли, жени или футбол. И двамата създаваха впечатлението, че по принцип това са любимите им теми, затова се заслушах.

Единият мъж се оплакваше на другия: „Защо всичко е гадно, брат? Защо всичко е… е, такова“ – каза той и посочи опашката от хора в Subway – „Консуматорското общество ни ебава майката. Хората говорят само къде да се яде“ – добави той – „Навсякъде само нещастници“.

Защо сме нещастници? И как да го променим? Прочети повече

Историята, която заслужава епичен филм, пълен с поуки.

Елизабет Розана Гилберт се ражда в Ирландия през 1821. Едва ли някой е подозирал, че малкото момиченце ще стане жена, която ще покори сърцата и ще командва главите на едни от най-почитаните и богати мъже в Европа и Америка. Прочети повече

Дрехите, те никога не са достатъчни. Точно като обувките. Когато жена каже: „Няма какво да облека“ – пише Кейтлин Моран – тя има предвид: „Тук не намирам нищо за героинята, която ще играя днес“.

Дрехите правят ролите в живота, но и в киното. А това, което правят дизайнерите – казва Едит Хед, осемкратната носителка на Оскар за костюми – е кръстоска между магия и камуфлаж. Създават илюзията, че актьорът, който вече сме гледали в други филми, сега е някой напълно различен. Прочети повече

Миналата седмица, докато минавах до Военномедицинска академия, видях мутра. Обръсната глава, дебел врат, ланец, черна тениска, опъната от големи бицепси и шкембе, което дори черното не може да скрие. Но имаше нещо различно. Мутрата държеше в ръцете си дете. Момченце на 2-3 години. Детето бе в съзнание, но бледо и уплашено. Мутрата също и очевидно бързаше да влезе в болницата. В този интимен, почти пиета момент мутрата беше нещо повече от мутра. Беше родител. В този момент мъжът, иначе готов да ви смачка черепа, бе трансформиран в баща.

„Мама“ е може би първата дума, която научаваме. И така трябва. Гръдта на майката ни топли, храни и приспива. Тя е рай. Но губим този рай, когато в него нахлуе бащата. А ние знаем толкова малко за него. Прочети повече