С Rozix отидохме на гости на Червената планета. Не, не говоря за „Позитано“ 20, а за Марс. Коалициите са модерни напоследък, затова след визитата решихме да направим първото ни общо ревю. The Martian 2015 (Марсианецът) е голям филм. Голям е, защото е на Ридли Скот, един от малкото живи режисьори, които могат да снимат епични пейзажи. Прочети повече
Гледахте ли Straight Outta Compton 2015? Ние също, но не му направихме ревю. Ще му направя сега. Филмът проследява раждането на гангстерския рап и ракетния старт на N.W.A., както и метеорното им падение. Интересен е, но не блести с каквито и да е качества. Ще се хареса на рапърите, ще смути хората с деца, които предпочитат Disney Channel.
Fresh Dressed 2015 е доста по-любопитен. Документална хроника на хип-хопа, погледнат през модата, който ще ви помогне да останете свежарка. Прочети повече
Колко линка получавате всеки ден? А седмично? Е, това са само 4 от моите, но всичките са интересни и филмово свързани. Прочети повече
Не харесвам тийнейджърски филми или както им казваха, когато аз бях на тази възраст – детско-юношески.
Не ги харесвах тогава, не ги харесвам и сега.
Не харесвам филми, в които жени носят розова перука, хипстърска шапка и жилетка, полусвалена под рамото.
Не харесвам филми, в които героите влизат в магазин за плочи, VHS касети, дрехи втора употреба или „винтидж” мебели.
Не харесвам филми, в които богати хора са оскърбени от факта, че са такива.
Не харесвам филми, които неспирно подхвърлят заглавията на други филми.
Не харесвам филми, в които героите са умни, красиви и талантливи страдалци, на които светът пречи да разгърнат целия си потенциал.
Не харесвам филми, в които бащата е по-женствен от майката.
Не харесвам филми, в които героите носят твърде големи кубинки с развързани връзки и си влачат краката.
Не харесвам филми, в които главният герой има плакат на Франсоа̀ Трюфо̀.
Не харесвам филми направени за хора с мошенически бради, ненужни слънчеви очила и шалчета, омотани около крещящата претенция на повърхностния ум и фасона на амортизирана кокетка.
Не харесвам филми със заглавие като: Me and Earl and the Dying Girl 2015 (Аз и Ърл, и умиращото момиче)…
…освен, когато ги харесвам. Прочети повече
Филмите по действителен случай са трудни и често несполучливи.
Този, обаче, прави изключение. Кинематографията му подхожда повече на документален филм и историята е пресъздадена реалистично и без излишните американски подправки – героизъм и сълзливост. Може би защото режисьорът Балтазар Кормакур е исландец, а исландците имат слава на сурови хора. Прочети повече
И нито един със супергерои… Прочети повече
Bessie 2015 е биографичен ТВ филм за императрицата на блуса, която владее сцената през 20-те и 30-те години на 20 век.
Гледайте го, защото… Прочети повече
Citizenfour 2014 (Гражданин четири) е важен филм. Толкова важен, че дори взе Оскар за документално кино – 2015. Но на вас не ви пука за него. Не се притеснявайте – на повечето хора също. Прочети повече
Dior and I 2014 (Диор и аз) дефилира по кината в София в началото на март. Прожекциите бяха 2 или 3 и сигурно сте ги изпуснали. Трябва ли да съжалявате? Разбира се, че не. Трябва ли да го гледате? Може би. Прочети повече
Знаете ли, че първият филм в който се появява Ханибал Лектър не е The Silence of the Lambs 1991 (Мълчанието на агнетата)?
Първият филм е Manhunter 1986 (Ловец на хора). Но заради проблем с авторското право името на героя е сменено от Лектър на Лектор. Ролята изпълнява Брайън Кокс и според Теменуга, той е по-страшен от Хопкинс. Съмнявах се в това – до миналата седмица, когато го гледах за първи път.
Реших да направя сравнение между два филма, направени по една и съща книга.
И така: В синия ъгъл е Manhunter 1986, неофициалният шампион на фенове и критици. В червения ъгъл – охранен и напомпан, е Red Dragon 2002 (Червения дракон). Прочети повече