Гай Ричи искрено се забавлява, а ние с него. Прочети повече

Мъжът й е на 100. А тя е млада – на 94.

Жена с вид на папагал, направен от папирус, увит в неонови пера и чифт очила, с които можеш да видиш какво правят на Луната.

Едно от любимите й места, когато е „невръстна“, е Loehmann’s, магазин за дискаунт дизайнерски дрехи. Веднъж, докато пазарува, собственичката я забелязва: „Млада госпожице, не си красива – казва й тя – И никога няма да бъдеш. Но това няма значение. Имаш нещо, което е по-добро. Имаш стил“.

Прочети повече

That Gal… Who Was in That Thing 2015

Регистрираните професионални актьори в Холивуд са над 130 000, годишно работа намират малко над 19 000.

Всяка година нови 127 000 души пристигат в Лос Анджелис с мечтата да пробият като актьори. 84 000 от тях са жени. В рамките на 5 години 83 000 от тях ще се откажат.

Това е история за 8 жени, които не се. Прочети повече

Следя кариерата на Ейми Шумър от около 3 години. Не като актриса, а като стендъп комик. Наблюдателна, цинична, самоиронична. А също може и да пише. Скечовете й за Inside Amy Schumer 2013- се получават… почти винаги.

Добра е. Не е в личния ми топ 100, но е добра.

Зак Галифианакис е още по-добър. Ако гледате някой от сетовете му, ще се възхитите на умните игри на думи, бързата му реакция и отлична импровизация. А също свири на пияно, а също свири и на пиано. Серията му интервюта Between Two Ferns 2008- е култова.

Бил Бър е отличен. Земен, честен, пиперлив. Стендъп табаско сос.

Какво става винаги, когато смешните по единично хора трябва да са смешни в американска комедия – цели 2 часа? Хуморът става и… си тръгва. Защото зад камерата е Адам Сандлър, Тод Филипс, Евън Голдбърг или Джъд Апатоу.

В Trainwreck 2015 (Тотал щета) (?!!) Ейми е в ролята на Ейми, която е нейното сценично-Аз – руса, закръглена, но даваща си сметка за това, леко повърхностна алкохоличка със златно сърце, голяма уста и неукротимо либидо. Прочети повече

Tystnaden / The Silence 1963 (Мълчанието) е третият филм от Трилогия на вярата на Ингмар Бергман. Другите два са Through a Glass Darkly 1961 (Като в огледало) и Winter Light 1962 (Зимна светлина).

Бергман казва, че трите филма не са мислени като една цялост, а са свързани от обща тема – загубата на вяра. Те се отличават с камерен актьорски състав и диалог; действие, което се развива в ден-два; красива, грабваща окото работа на оператора и кинематограф Свен Нюквист; интелектуална дълбочина, която изисква отлична игра от актьорите и замисляне от страна на зрителите.

The Silence 1963 е любимият ми от трите. Той разказва за двете сестри – Естер (Ингрид Тюлин) и Ана (Гюнел Линдблум), и Йохан (Юрген Линдстрьом), 10-годишният син на Ана.

Грабват ме символите и психологията на характерите. Удря ме мълчанието. Човешкото, но също божественото. Бог присъства, чрез своето отсъствие.

Tова е личната ми интерпретация. Прочети повече

Бях решил да бойкотирам този филм, заради рекламната му кампания.*
Е, гледах го и не съжалявам. Прочети повече