Етикет: Драма

Странно е да гледаш филм по книга, която си чел. Хем знаеш какво ще стане, хем се изненадваш, когато не стане. Хем това те дразни, хем те радва. Прочети повече

Миналата седмица бе премиерата на Beasts of No Nation 2015 (засега превеждан на български като: Зверове без нация), първият кино опит на Netflix. Филмът продаде билети за около $50 000. Това има вид на грандиозен провал, защото дори на микроскопичния кино пазар в България някои филми правят два пъти повече.

Защо провалът е успех? Прочети повече

Ако трябваше да напиша рекламно изречение за Sicario 2015 (Сикарио), то щеше да бъде: Направен от Денис Вилньов, режисьорът без слаб филм в кариерата си. Прочети повече

Неделя, дъждовна есенна вечер.
Един великолепен филм сам ме откри.
Както става винаги с истински красивите неща – идват при теб без да ги търсиш. Прочети повече

Не харесвам тийнейджърски филми или както им казваха, когато аз бях на тази възраст – детско-юношески.
Не ги харесвах тогава, не ги харесвам и сега.
Не харесвам филми, в които жени носят розова перука, хипстърска шапка и жилетка, полусвалена под рамото.
Не харесвам филми, в които героите влизат в магазин за плочи, VHS касети, дрехи втора употреба или „винтидж” мебели.
Не харесвам филми, в които богати хора са оскърбени от факта, че са такива.
Не харесвам филми, които неспирно подхвърлят заглавията на други филми.
Не харесвам филми, в които героите са умни, красиви и талантливи страдалци, на които светът пречи да разгърнат целия си потенциал.
Не харесвам филми, в които бащата е по-женствен от майката.
Не харесвам филми, в които героите носят твърде големи кубинки с развързани връзки и си влачат краката.
Не харесвам филми, в които главният герой има плакат на Франсоа̀ Трюфо̀.
Не харесвам филми направени за хора с мошенически бради, ненужни слънчеви очила и шалчета, омотани около крещящата претенция на повърхностния ум и фасона на амортизирана кокетка.
Не харесвам филми със заглавие като: Me and Earl and the Dying Girl 2015 (Аз и Ърл, и умиращото момиче)…

…освен, когато ги харесвам. Прочети повече

Филмите по действителен случай са трудни и често несполучливи.

Този, обаче, прави изключение. Кинематографията му подхожда повече на документален филм и историята е пресъздадена реалистично и без излишните американски подправки – героизъм и сълзливост. Може би защото режисьорът Балтазар Кормакур е исландец, а исландците имат слава на сурови хора. Прочети повече

Tystnaden / The Silence 1963 (Мълчанието) е третият филм от Трилогия на вярата на Ингмар Бергман. Другите два са Through a Glass Darkly 1961 (Като в огледало) и Winter Light 1962 (Зимна светлина).

Бергман казва, че трите филма не са мислени като една цялост, а са свързани от обща тема – загубата на вяра. Те се отличават с камерен актьорски състав и диалог; действие, което се развива в ден-два; красива, грабваща окото работа на оператора и кинематограф Свен Нюквист; интелектуална дълбочина, която изисква отлична игра от актьорите и замисляне от страна на зрителите.

The Silence 1963 е любимият ми от трите. Той разказва за двете сестри – Естер (Ингрид Тюлин) и Ана (Гюнел Линдблум), и Йохан (Юрген Линдстрьом), 10-годишният син на Ана.

Грабват ме символите и психологията на характерите. Удря ме мълчанието. Човешкото, но също божественото. Бог присъства, чрез своето отсъствие.

Tова е личната ми интерпретация. Прочети повече

Това не е просто торта. Това е торта с три вида шоколад. Долният слой е от горчив черен шоколад. Над него ви очаква шоколад с вкус на кафе. А отгоре – вилицата ви ще прониже копринено гладък мус от млечен шоколад. Това не е просто торта. Това е и филм. Прочети повече

Знаете ли каква е новата услуга, която предлагат някои заведения в Япония? Сгъване на оригами. Плащате на момиче, облечено като ученичка, да сгъва жерави, докато е с широко отворени крака. Тя сгъва, а вие гледате гащичките й.

Не бих дал и 5 лева за нещо подобно.

Но бих опитал друго. Лежите в легло с изумително красива млада жена – облечена както поискате, а тя ви разказва за начините, по които фантазира да се самоубие. Such Fun! Има и безплатно почистване на ушите. Вашите – не нейните.

Какви филми прави страна, която предлага такова богатство? Такива, които ще искате да гледате. Прочети повече

Хората не се променят. Така мисля, това знам и науката е на моя страна. Непопулярно мнение в култура, която вярва, че песен, книга, филм, диета, пост във Facebook или екскурзия до Тибет може да ви промени фундаментално. Не може. Променят се дрехите – не и хората в тях. Скромният си остава скромен. Лъжецът си остава лъжец. Крадецът – крадец. Прасето – прасе. При „нормалните“ хора са възможни вариации, поради  силни емоционални изживявания или ситуационни нужди – смърт, тежка болест, природно бедствие. Социопатите са непоклатими.

Трети сезон на House of cards 2013-(Къща от карти), първи епизод, първа сцена – връщаме се при Франк Ъндърууд, който препикава гроба на баща си. Казах ли ви!? Какво начало! Прочети повече