Всеки театър е малка кутия на Пандора, пълна с фокуси и магии, сънища, и кошмари. Зад прашните завеси живеят спомени за любов и раздели, за смях, и омраза, за заговори, интриги, предателства, войни, и победи. Видения от хаос и лудост. Лудостта на всички, които правят театър.
The Dresser 2015 (Гардеробиерът) е за това и за още. Прочети повече
Може би екслузивността на прожекцията, обявена като единствена, напълни салоните на Cinema City за този иначе маргинален филм. Защо маргинален? Защото не е американски, няма зрелищно 3D, разбиване и други касови ефекти. Зрителите му не си купуват пуканки и по-често сме ги виждали в „Одеон“. Но факт е, че и трите салона, в които се прожектираше паралелно „Никой не иска нощта“ (Nobody Wants The Night, 2015), бяха повече от наполовина пълни и може би поради това заредени с оптимизъм. Прочети повече
Небето копнее за птици. С Rozix зърнахме полета им и се замислихме. Бяха метални и хищни птици. Прочети повече
Исландия е от страните, които бихте желали да посетите, но не бихте понесли да живеете. Всичко добро, което можете да споменете е свързано с географията й – климат, релеф, биоразнообразие. Бьорк? Дори и за нея ви трябва търпение.
Оливър Мария Шмит описва страната така: Исландия е голяма колкото Източна Германия и точно толкова мъртва. Ако германец намира някого за отегчителен, депресивен и „нихилистично празен“, то как бихте го възприели вие – като нормални хора?!
До миналата година мислех, че исландците нямат кино – както нямат и армия. Грешал съм. Ето какво ни предлага тази комуна от изродени рибари. Прочети повече
Гледах Ma ma 2015 (Ма ма) на Хулио Медем по време София Филм Фест. Плаках. Три пъти. Не бях единствената. И понеже на обществени места не е добре прието, всеки от нас се стараеше да прикрие хлипането си с нарочно предизвикана кихавица или несъществуваща кашлица. Аз се доверих на шала да почисти „нещото в окото ми“. За да не издавам издайнически дъх с прекъсвания, задържах въздуха. Видях го от главната героиня. Прочети повече
Представяме ви филм, композиран като „Я кажи ми облаче ле бяло”. Филм като баба ви, когато е била млада и е ходила на вечеринки. Като дядо ви, когато е бил левент и са го наричали „галантен”. Прочети повече
Някои от тях имат награди, други ще вземат награди, повечето – няма. Всички обаче спечелиха нещо по-важно – сърцето ни. Прочети повече
Без да съм гледала останалите заглавия, които се спрягат за номинации в категория „Чуждестранен филм“, убедено мога да кажа, че този заслужава Оскар.
Не заради уникалната кинематография, нито пък заради силната актьорска игра или умелото операторско майсторство. Макар че гореизброените са налице – плюс страхотна музика и невероятно пресъздадена атмосфера с декори и костюми.
Филмът заслужава Оскар заради темата, сценария и заради истините, които казва. Прочети повече
Victoria 2015 (Виктория) е най-добрият германски филм тази година. Не според мен, а според Deutscher Filmpreis – наградите за немскоговорящо кино. Филмът спечели в категориите: Най-добър филм и Най-добър режисьор, а също – Камера, Актьор, Актриса, Музика.
Victoria 2015 се случва в един дубъл от 138 минути. Прочети повече
Защо Паоло Сорентино, който е млад мъж, предпочита да прави филми за стари мъже е загадка. Много красива загадка. Прочети повече