
Да наречем 2025 успешна за киното ще е несправедливо. Никога досега не са се събирали толкова гений, пари и упоритост, за да се произведат толкова много филми великолепно лишени от чар.
Прочети повече
Да наречем 2025 успешна за киното ще е несправедливо. Никога досега не са се събирали толкова гений, пари и упоритост, за да се произведат толкова много филми великолепно лишени от чар.
Прочети повече
Освен филми, обичам и шоколад. Наскоро 200-годишна английска марка загуби емблемата „кралска гаранция“, която с гордост носеше 170 години. Швейцарски шоколад прахоса правото си, да се нарича такъв и да използва връх Матерхорн. Преживяваме дефлация на доверие, престиж и качество.
Прочети повече
Гледах Blonde 2022 (Блондинка), последният филм за Мерилин Монро. Нямах намерение да пиша за него. Но миналата седмица гледах Clerks III 2022 (Продавачи III) и сега ще пиша за двата.
Прочети повечеНякои хора обичат зелени банани. Други се успокояват, докато бършат прах. Трети ядат спанак по собствено желание.
Това, което отблъсква мен може да привлече теб. Като филмите от 2018. Прочети повече
Как без лошото ще разпознаем доброто? Как без грозното ще видим красивото? Как без грешното ще намерим правилното?
Тези филми са тъпи. Неловки. Ужасни. Но заслужават да съществуват. Тук са, за да им се присмиваме, подиграваме, презираме и унижаваме. Киното, за разлика от политиката, религията, спорта и личните финанси, ни позволява да го направим, без да се избием помежду си. Прочети повече

Американските комедии редовно попадат в годишната ни класация за Най-лоши филми. Този пост не е за това. Той е за това как усмивката изчезва от лицата на хората. Прочети повече
Предполагам, че тази селекция от филми ще смути някои от вас, а коментарите ми ще обидят други. Целта ми е да се обединим в общ, парализиращ ужас. Прочети повече
Мазето e склад за нещата, които са ни твърде свидни или твърде тежки, за да изхвърлим. Лобно място на нашата плюшкиновщина. Българското мазе е също „зимник” – място, където съхраняваме критични запаси от лютеница и компот, вино, и ракия.
Улрих Зайдл решава да погледне в тайната, таяща табута тъмнина на австрийските мазета.
Тук е. Блика от сергиите с мартеници, залива коледните базари, лее се по улиците, причаква ни в моловете, дебне ни в супермаркетите, крещи ни – с клаксоните на сватбарите, удря ни с абитуриентите, разведрява ни с ориенталските сериали, носи ни фолк утеха. Има си празник – 14-и февруари. Кичът е тук и няма да си ходи.
Но какво е? Опитва ме се да го обясним – чрез филми. Прочети повече