deUsynlige е норвежки филм, който има немско участие, но става известен с английското си заглавие – Troubled Water 2008 (Мътни води) и невероятното изпълнение на датска актриса в главната роля. Американските критици го харесват, скандинавската публика го приветства.
Красив и разтърсващ той впечатли българската ми душа. Прочети повече
Дундест, дебелобузест и дебелоглав, достигнал дебита на своето добродушие, давещ се под давлението на съдбата, дисквалифициран, дезориентиран… след алкохолна дифузия мъжът е дамгосан с една диагноза – депресия – душевна дезинтеграция вследствие на дефицит на сила за живот. Ситуацията е пълна дефлация.
Затова на 6-та минута Йомар отива в психиатрията и настоява да бъде приет – завинаги. Отказват му. Ако не можеш да разчиташ на лекарите – на кого? На добрите приятели, но не и тези на Йомар. Най-добрият му приятел го е ограбил – откраднал е жена му.
Когато научава, че май е станал и баща, Йомар решава, че е време да драсне клечката, да яхне моторната шейна и да се понесе напред… с провизии от пет литра алкохол. Прочети повече
Как е в Дания? Попитах приятелка, която се връщаше от там. Плоско – каза тя. В Lille soldat 2008 (Малкият войник) има кадри, които го доказват.
Дълги, гладки, равни и хоризонтално опънали се пътища. Бял, астматичен, но достолепен Ягуар се плъзга по тях. Шофьорът му е Лоте (Трине Дирхолм), а пътникът баща й – диабетик, страхливец, сводник.
Северно сияние 2011 започна. Прочети повече
Съберете населението на северните страни и ще получите сбор от 24 или 25 милиона души – не съм математик, но като изключим Швеция всички са с по-малко население от България. Проверете, по-големи сме от повечето страни в Европа. Шокиращо! Да го разберете сега – след като 600 години са ви внушавали, че живеете в “страна като човешка длан”, носите се на “сателит” и други подобни простотии.
Дори събрани в едно викингите са два пъти по-малко от хората живеещи в царството на киното – Калифорния. Това обаче не им пречи да правят качествени филми.
Дълго време киното на Севера страда от депресия, от синдром наречен Ингмар Бергман. Уди Алън го определя като “най-великия филмов творец” – пресилено, но вярно. Бергман направи революция във всичко. Играеше си с техническите аспекти: перспектива, композиция, осветление и движение на камерата. Смути тематиката, мислеше за живота, смъртта, вярата и самотата. Започна традиция – да се правят филми, които не привличат тълпи от зрители.
Алиенацията на публиката обаче не означава провал. Точно обратното – означава, че режисьорът е направил творчески избор, поел е по трудния, но благороден път на принципите. Избрал е вместо комерсиална боза да прави това, което мисли и чувства за истина.
Без подобни хора нямаше да има изкуство.
Затова решихме да отразим третото издание на Северно сияние 2011 – фестивалът за кино от Скандинавия и Прибалтика, организиран и представен от Pozor.
„На Силвиу му остават 5 дни преди освобождаването от дома за малолетни престъпници. Но те могат да се окажат цяла вечност.“
„Улрик е излежал 12-годишна присъда за убийство. Прехвърлил 50-те, вече е на свобода. Пред него няма бъдеще.“
„33-годишният Паул отива при личния си лекар за рецепта и му разкрива всичките си болки. Докторът е изтощен от собствените си брачни и финансови неудачи…“
„…Тя е съпруга и майка, която пощурява, след като се влюбва. …нейният стабилен, уреден и щастлив живот започва да ù изглежда като непоносима безсмислена измама, с която тя изневерява на дълбоката си същност.“
„Томи и Ребека се обичат страстно, но той загива при катастрофа.“
Ако продължавате да четете, това сме ние с Теменуга в опит да изберем какво да гледаме от програмата на Международния София филм фест. Прочети повече
Палестински филм. Какво виждате? Сигурно следното: прашни тесни улици, срутени къщи, млади мъже с глави увити в куфии, хвърлят камъни по танк. Стрелба. Един от мъжете пада. Камерата се доближава до него, за да видим, че това е дете. Някъде пищи жена. Познах ли?
Днес гледах Ta’m e guilass 1997 (Вкусът на черешата). Загадъчен мъж на средна възраст обикаля спечен, прашен и отчайващ пейзаж. Оглежда се. Търси. От време на време спира кафявия си джип, за да поговори с някой от мъжете покрай пътя. И те са сухи и обрулени като земята, единствената им украса са гъстите черни мустаци.
Тя чака, това е, което прави. Чака в мъглата, чака в дъжда, чака в порива на листата. Колко бихте чакали вие? Ако любимият ви човек замине, но не се върне навреме – колко бихте му дали? Седмица, месец, шест месеца, година… Прочети повече
Киното на тази страна е в разцвет. През последните години то печели злато в Кан, Берлин, Венеция, Лондон и Торонто. Австриецът Михаел Ханеке е негов голям почитател. Германецът Вернер Херцог смята, че то е най-важното от артистична гледна точка в момента. А ние – ние сме напълно невежи. Прочети повече
Днешният пост ще бъде още по-кратък от вчерашния, защото прозата не може да обясни нито музиката, нито поезията. Гледахме два филма, които трябва да гледате и вие. Първият е… Прочети повече