Еx Machina

Бях решил да бойкотирам този филм, заради рекламната му кампания.*
Е, гледах го и не съжалявам.

Млад програмист на име Калеб (Домнал Глийсън) е избран, чрез лотария, да прекара седмица в имението на шефа си – Нейтан (Оскар Айзък), гений и собственик на Blue book, глобален софтуерен гигант.

След първоначалния шок от запознанството Калеб е зарадван с още една новина. Вместо да пие и играе електронни игри с Нейтан, той ще върши изумителна работа. Ще проведе Тестът на Тюринг на функциониращ изкуствен интелект – робот на име Ейва (Алисия Викандер).

Еx Machina 2015 (Бог от машината), на писателя, а вече и режисьор Алекс Гарланд е любопитен, макар и не оригинален. Били сме вече тук: Blade Runner 1982 (Блейд Рънър), Short Circuit 1986, Bicentennial Man 1999 (Двестагодишен човек), A.I. 2001 (A.I.: Изкуствен интелект), I, Robot 2004 (Аз, роботът), Her 2013 (Тя), Automata 2014 (Живи машини)…

А преди всички тях бе Мери Шели и романът й: „Франкенщайн или новият Прометей”.

“Robota” – е дума, използвана за първи път от Карел Чапек, през 1920. Коренът е думата „робство”, „робски труд”. Чапек я използва в пиеса, която поставя морален въпрос: Ако роботите са машини, които постепенно започват да изпитват човешки емоции и чувства, това означава ли, че те са експлоатирани?

Айзък Азимов измисля думата „роботика”/robotics – като естествено продължение на механиката и хидравликата. Роботиката включва цялата наука и етика за създаването на роботи, включително Трите закона на роботиката.

Ейва очевидно не знае тези закони, въпреки че е изкуствен интелект, който черпи информация директно от базите на Blue book, най-голямата глобална търсачка.

Еx Machina 2015 изпъква с визията си, която струва едва 11 милиона евро, но изглежда по-скъпа. Красиви композиции, добро CG и изискан интериорен дизайн. Голяма част от филма е заснета в Норвегия, във футуристично-утопичния хотел Juvet.

Доминантният червен цвят е homage към Стенли Кубрик.

Според някои критици това е „напрегнат психологически трилър“, а според други е „оригинален и интелигентен”. Според мен не е нито едното, нито другото. Има множество глупави моменти, които ще ви изведат извън действието.

(СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ ОТ РЕВЮТО СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ)

Защо милиардер-изобретател живее сам в пустошта – без никакъв персонал? Един човек трябва да поддържа огромно пространство с лаборатории, градини, спални, кухня, тоалетни и бани – всичко е изрядно подредено и забърсано от прах. Няма охрана. Няма чистачки. Няма градинар. А този един човек е почти постоянно пиян. Невъзможно е.

Дали параноичен милиардер-изобретател, който иска да опази тайната си, би използвал магнитни карти на връвчица, за да контролира вратите в модерното си имение-бункер-лаборатория?

Защо ултра умен робот, който въздейства върху цялата енергийна система в това модерно имение-бункер-лаборатория има нужда от магнитна карта, за да избяга?

Може ли главният герой да се влюби в робот само след две срещи с него? При условие, че роботът има прозрачна дупка в средата на тялото си, в която се виждат проводници, чипове и вентилатори.

Какво бихте си помислили, ако влезете за среща с робот, който е изолиран от вас с бронирано стъкло, на което има голяма пукнатина от удар?

Причината да си задавате тези и други уместни въпроси са недомислици в сценария, но също темпото на филма. То е твърде мудно и ви дава възможност да мислите за всички тези неща. Алекс Гарланд се е опитал да направи едновременно научно-фантастичен/реалистичен филм и красив/художествено-артърски такъв.

Нещо като  Under the Skin 2013 (Под кожата), но Алекс не е Джонатан Глейзър и не може да ни въздейства по този чувствено-висцерален начин.

Мнението ми в едно изречение:

Повече стилен, отколкото умен и повече елегантен, отколкото изненадващ, но добър режисьорски дебют.

 

________________________________________________

*Част от маркетинга на филма бе кампания в социалните мрежи. В Tinder, популярна апликация за запознанства, бе регистриран профил на 25-годишна жена, на име Ейва. Профилната й снимка е лицето на актрисата Алисия Викандер. Ейва започва да си говори с мъже, които проявяват интерес. След серия от въпроси – характерни за подобна среда, профилът се декларира като изкуствен интелект-алгоритъм и изпраща зарибения по нея мъж в Instagram, където той открива постер на филма Еx Machina 2015 .

Много оригинално и много жестоко.

Това е пример за новия тип маркетинг, който е насочен не към нещастните мъже от Tinder, а към воайорите, които ще се изкефят, че те са се „хванали” на номера. Вече е нормално едни хора да се гаврят с други хора, за да може трети хора да им дадат кинти за билетче.