Миналата седмица трябваше да дам съвет. Приятел получи текстово съобщение, в което му бе обяснено колко е ценен и добър и му бе отправено предложението: „нека да си останем приятели“.
Това ме накара да се сетя за съветската анимация. Прочети повече
Да. Не. Никога. Със сигурност. Тук. Там. Ние. Те. Това е сърцето на идеологията. Получавате отговор, преди да сте задали въпрос.
Днес хората са готови да се бият и дори убият заради тривиалното – филм, песен, плакат или панирано пиле. Защото панираното пиле е нещо повече от панирано пиле, то е политически символ.
Прочети повече
Жалко, че всички хора, които знаят как се управлява, са заети да шофират таксита и да подстригват коси – казва пред списание Life американският комик Джордж Бърнс.
Много от нас говорят за властта, малко я разбират, а единици я практикуват. Когато мислим за политика трябва да ни е ясно, че тя се върши от конкретни хора. Политика не се прави от абстрактни идеи, партии, философии или държави. Държавите нямат интереси. Хората имат.
А властта има свои правила. Прочети повече
„Всички велики и драгоценни неща са самотни“
Джон Стайнбек „На изток от рая“
Историята на изкуството е историята на хората, които излъчват думи, мисли, идеи, образи, картини – радиовълни към Вселената, с надеждата, че те ще бъдат уловени и разчетени от някой като тях. Зов за завръщане към другите. Прочети повече
„Човек, когато няма ум,
хей-хо, пълзят мъгли, мъгли,
ще тегли, без да вдига шум,
а пък дъждът вали, вали…“
Песничка на Шута в „Крал Лир“ – 1606
За дълъг период от човешката история лиценз за забавлението имал шутът. Облечен в своя „мотли“ – костюм със звънчета, често носещ малък скиптър, шутът бил онзи, който се прави на празноглав, за да разсмива другите. Прочети повече
„На този свят има родители – хора, на които им се раждат чудовища – вярвам в това.“ – така Джон Стайнбек започва 8-а глава от „На изток от рая“. В нея, той представя Кати Еймс, манипулативният паразит и образ на злото в романа. „От пръв поглед – продължава разказвачът – сякаш природата бе замаскирала вълчата си яма, Кати олицетворяваше самата невинност“.
Работите с такива хора, а може би живеете с тях. Спите в едно легло или сте имали приятелство. Хората, които ви карат да забравите себе си. Да занемарите собствените си граници и инстинкти за самосъхранение. Хората, които ви изстискват като лимон и изпразват от съдържание като чаша в ръцете на алкохолик.
Днес ви учим как да ги разпознавате и какво трябва да направите, ако ги срещнете. Неща, на които майките и бащите ни не са ни научили навреме. Прочети повече
През ’60-те години на 20 век американският психолог Мартин Селигман започва да изследва кучета, за да разбере повече за депресията при хората. Опитите му са модификация на направените от Иван Павлов в началото на века. Прочети повече
„Когато мисля за жена си, винаги виждам задната част на главата й. Представям си как чупя красивия й череп, разгъвам гънките на мозъка й, търся отговори. Първичните въпроси за всеки брак: За какво мислиш? Как се чувстваш? Какво си причинихме? Какво ще направим?“* Прочети повече
Миналата седмица, докато минавах до Военномедицинска академия, видях мутра. Обръсната глава, дебел врат, ланец, черна тениска, опъната от големи бицепси и шкембе, което дори черното не може да скрие. Но имаше нещо различно. Мутрата държеше в ръцете си дете. Момченце на 2-3 години. Детето бе в съзнание, но бледо и уплашено. Мутрата също и очевидно бързаше да влезе в болницата. В този интимен, почти пиета момент мутрата беше нещо повече от мутра. Беше родител. В този момент мъжът, иначе готов да ви смачка черепа, бе трансформиран в баща.
„Мама“ е може би първата дума, която научаваме. И така трябва. Гръдта на майката ни топли, храни и приспива. Тя е рай. Но губим този рай, когато в него нахлуе бащата. А ние знаем толкова малко за него. Прочети повече
В началото беше привличането. Привличането между мъж и жена. Заради привличането ви има. Заради него четете този текст. Какво ни тегли към някои хора? Какво ни кара да се влюбим в тях? Защо?
Ето какво знае науката… засега. Прочети повече