Има много начини да разберем дали една двойка e съвместима или не. Романтичната хармония може да бъде разгледана (дори) от наративна перспектива.
Някои изследователи* смятат, че хората следват специфични сценарии, когато играят живота си.
Ето възможностите. Прочети повече
„Ето докъде те доведе любовта — лежиш с примка на шията, а зад теб дебне безумна жена, въоръжена с два револвера.“
Стивън Кинг – „Трите карти“
Това е история, която започва с чанта и мъж, който не знае какво да прави с нея. Прочети повече
Забавлявам се, когато откривам следи от стари филми в нови. Понякога това е homage, понякога жанров стереотип, а понякога мизерна кражба.
Започнах този пост, когато гледах Passengers 2016 (Пасажери) в началото на годината, но не го довърших, защото имах работа. Сега нямам… Прочети повече
Миналата година пропуснахме да пишем за Патерсън, който мина набързо по кината. Сега можем да пишем за Патерсън. ОК. Пишем за Патерсън.
Всеки може да се ядоса – лесно e. Но да се ядосаш на точния човек в необходимата степен, в подходящото време, с правилния мотив и по правилния начин – това не е за всеки. И не е лесно.
Аристотел
Indignation 2016 (Възмущение) е по едноименния роман на Филип Рот. Филмът – както и книгата, са свързани с конкретен период от американската история. Началото на 50-те години на 20 век и Корейската война (1950-1953). Време на небивал икономически бум, но и на политически страхове. Американското общество е обладано от материализъм и консерватизъм. Телевизията започва да доминира поп културата. Телесното и сексуалното са табу. Големият родителски страх е, че децата ще се провалят в живота, ще се развратят от Джеймс Дийн, Марлон Брандо, комиксите и Елвис. Младите са потенциални жертви на нещата, които дебнат навън. Прочети повече
О време минало прекрасно, какво могло би да те спре?
Фридрих Шилер, „Идеали“
Ако мислите, че е нарочно не е. Това е случайност.
Последният ни пост бе за най-неправдоподобните филмови връзки и двойки. Било заради лошата игра на актьорите, било заради липсата на химия, било заради недомислици в характерите на героите им, те създават чувството за неавтентичност. Усещането, че сте купили менте, че гледате фалшификат.
Неочаквано срещнахме малък, евтин, черно-бял филм на Netflix, който е точно обратното. Прочети повече
Миналата събота направих нещо, което хетеросексуален мъж не бе правил досега. По собствено желание гледах The Notebook 2004 (Тетрадката). Проявих любопитство към култов филм, който съм пропуснал.
Изискванията ми не са големи. Очаквам интересна история, отлична актьорска игра и майсторска режисура. В The Notebook 2004 няма да откриете нито едно от трите. Но въпреки това, милиони жени го определят като „любим“, „прекрасен“, „перфектен“, „шедьовър, който ви променя завинаги“. Милиони мъже го мразят и му се подиграват.
Няма да се присъединя, но мъжкият ми мозък видя серия от клишета, замазани със сантименталност, фалш и привидни чувства. Глупавото е, че те са написани и режисирани от… мъже. Дойде ми на ум обаче идея. Да направим класация за най-неправдоподобните, неавтентични връзки от филмите и телевизията.
И така: това са двойките, които са възможни само на кино. Прочети повече
Крисчън Бейл среща природата, среща двойка палави азиатки, среща Имоджен Путс, среща Фрейда Пинто, среща Кейт Бланшет, среща Натали Портман, среща даже Антонио Бандерас, който среща мацки, среща и много други хора.
Какво става след толкова срещи? Прочети повече
Налейте си чай и вирнете кутрето. Това е най-изтънченият филм тази година. Прочети повече
Не слушам музика. Поне така, както слушат всичките ми приятели – постоянно и навсякъде. Не мога, музиката ми пречи да мисля. Но съм чувал Майлс Дейвис. Дори имам психеделичния Bitches Brew, красивият, но тъжен Sketches Of Spain и Kind Of Blue, албумът, който звучи, когато някой ви каже „джаз“.
Не му казвай джаз бе, човек. Това е някаква измислена дума. Аз правя социална музика. Казва Майлс в Miles Ahead 2015, филмът за него. Прочети повече