
„Когато става кралица на Шотландия, Мария Стюарт е на шест дни: още в самото начало се сбъдва законът на нейния живот – да получава в дар от съдбата всичко твърде рано и без радостта на очакването.“*
Mary, Queen of Scots 2018 (Кралицата на Шотландия) е историческа драма, базирана на биографичната книга Queen of Scots: The True Life of Mary Stuart от Джон Гайс.
Филмът проследява конфликтът между две силни жени Елизабет I и Мария I, родена като Мария Стюарт.

През 1561 овдовялата Мария се завръща в Шотландия, за да поеме властта. Две години преди това, още като съпруга на френския крал Франсоа II, Мария проявява претенции както към престола на Шотландия, така и този на Англия.
Mary, Queen of Scots 2018 до голяма степен е повторение на филм със същото заглавие от 1971. Затова ще ги сравним.
Мария Стюарт

Ванеса Редгрейв е на 34, когато е избрана да играе Мария – като юноша и млада жена. Филмът от 70-те, макар да е едва 4 минути по-дълъг, показва повече моменти от живота на шотландската кралица. Тя пораства пред очите ни. Редгрейв преминава през палитра от чувства и емоции. Наивност, гордост, арогантност, страх.
Версията на Сърша Ронан е не по-малко емоционална, но е с по-малко амплитуди. Тя е войн и лидер от стъпването си на шотландския бряг – не знаем защо е такава. Няма и да научим.
Елизабет

Гленда Джаксън е величествена като кралицата на Англия. Фигурата й, съчетана с перфектната й дикция и разкошен глас, я закотвя безкомпромисно във всяка сцена.
Марго Роби ни представя слаба, невротична, бледнееща на фона на всички останали версии Елизабет.

Заради интонацията, грима и прическата на няколко пъти очаквах да извика „Off with her head!“, като Червената кралица на Тим Бъртън.
Хенри, лорд Дарнли

Тимъти Далтън изиграва по-добре ролята на млад, аристократ-паун, който бива сервиран за съпруг на Мария Стюарт. Той е обаятелен, самовлюбен, бисексуален, повърхностен, но амбициозен. Мъчно ви е, когато бива застигнат от трагичната си участ.
Джак Лоудън изиграва безлично лорд Дарнли. Той е хомосексуалист, който се отвращава от жените и е изнасилен от кралицата, за да се осигури наследник на короната.
Уилям Сесил
Първият барон Бърли е основен съветник на Елизабет, два пъти държавен секретар и кралски ковчежник.

Тревър Хауърд e отличник на курса в Кралската академия за драматично изкуство. Той е театрална звезда, преди да стане такава и на британското кино.
Гай Пиърс e актьор, който незаслужено остава на крачка от А-група, но винаги изгражда отлично второстепенни герои, които са умни, коварни, надменни, психопатични. И двете роли имат достойнства.
Джеймс Стюарт
Известен още като граф Мъри е незаконен син на Джеймс V и заварен брат на Мария Стюарт.

Патрик Макгуън е несравнимо по-добър от Джеймс Макардл. Макгуън, който си спомняте като краля на Англия от Braveheart 1995 (Смело сърце), е актьор, който превзема сцената с мощната си вокална проекция. Гласът му звучи като ураган от кадифе и гранит. Чувствате се привилегировани, че го слушате и гледате.
Джеймс Макардл разчита основно на гъстата си грива и забележителната си брада. Единственото, което ще си помислите, докато гледате е, че трябва да стане лице я на някой barber shop, я на L’Oréal.
1971 vs. 2018

И двата филма имат силни и слаби страни. Макар да са вписани като исторически и биографични, те не са такива. С цел драматизация са пълни с грешки, неточности, измислици.
Една от тях е срещата между двете съперници. Връзката между Елизабет и Мария е била единствено епистоларна. Във филма от 1971 те се срещат два пъти, а в новата версия веднъж. Апропо, новият филм е много по-театрален в подхода си към тази среща. Двете жени се крият зад завеси/чаршафи, докато си разменят реплики. Метафора, която би работила много по-добре на сцена, отколкото кинематографично.

Старият филм е… стар. Камерата е ретро, монтажът също. Новият филм е… нов. Цветовете са по-ярки, костюмите по-внушителни, камерата се върти, лети и носи. Пейзажите са много по-красиви и монументални. Старият филм обаче показва еволюцията на главната си героиня. Актьорският му състав е не само талантлив, но и академично подготвен.
Новият филм започва с края си. Ако в последния кадър ви е жал за Мария Шотландска, то ще е, защото харесвате Сърша Ронън така, както харесвате Мерил Стрийп във филми с Мерил Стрийп.
Да живее Уаканда!

Уаканда е измислена африканска страна от комикс света на Marvel. Англия – от времето на Тюдорите, е исторически факт. В този контекст, решението на режисьорката Джоузи Рурк да етнизира кастинга е най-малкото странен, ако не и скандален. Тя го оправдава с мисленето, че актьорите от малцинствата били изолирани от подобни филми. Мислене, което води до подмяната на исторически личности.
Актрисата от китайски произход Джема Чан например играе Бес, любимата придворна дама на Елизабет. А чернокожият (иначе чудесен актьор) Ейдриън Лестър е лорд Рандолф, член на парламента и посланик на английската кралица.

Рурк посолява с африкански лица фона на английския и шотландски дворове, което прави изживяването куриозно. Бих го приел единствено в контекста на това, че Mary, Queen of Scots 2018 е „пиеса“, а не исторически разказ за какъвто има претенция.
Мнението ми в едно изречение:
Костюмна драма с качествата на сапуенена опера.
*Откъс от „Мария Стюарт“ на Стефан Цвайг, превод Димитър Стоевски
Интересно ревю, както винаги. Алекс него определено ще гледам старата версия.
Във филми, които претендират, че са исторически или биографични, винаги търся правилно възпроизведената атмосфера, акценти и събития. Тук изобилства с много измислици, но сякаш най-много дразнят акцентите на главните героини: Марго Руби, която смятам за слаба актиса, очевидно не е чувала за съществуването на британски акцент( за разлика от много свой австралийски колежки, които често играят английски исторически личности). Сърша Ронан от своя страна, е доста добра в превъплъщенията си обикновено, тук не е могла да се отърве от своя ирландски акцент, въпреки че играе доста добре използвайки американски акцент.