
Обичам противоречията. Сред тях са анахронизмите, времеви разногласия между хора, предмети и явления.
Визуалният анахронизъм се отнася до описанието на лица, предмети или процеси от една епоха, чрез предмети, процеси, символи от друга. Описанието само по себе си е неточно, но продължава да е достатъчно, за да разберем какво се има предвид.

В YouTube може да намерим десетки примери, в които деца зърват 30-годишна технология. Класическа е реакцията им, когато видят флопи диск: „О, виж! 3D принт на Save иконка“.

Интерфейсите на екраните, които ни заобикалят са пълни с анахронизми. Когато отваряме имейла си натискаме плик за писмо или пощенска марка. Когато приемаме или не обаждане на смарт телефон, докосваме репрезентация на слушалка от телефон с шайба. Виртуалното ни търсене се случва в поле, което е обозначено с лупа.

Освен визуални, анахронизмите могат да са и звукови. Например звукът на движещи се метални барабани, които „броят“ парите ви, когато теглите от ATM. Звукът на бленда от фотоапарат, който издава телефонът ви, когато правите снимка. Звукът на пишеща машина, когато пръстите ви докосват виртуална клавиатура. Или звукът на двигател с вътрешно горене, който фалшифицират хибриди и електрическите автомобили.

Причината да използваме анахронизми са различни. Първо, те са моменти на сантименталност и носталгия. Митология, от която имаме нужда.

Второ, те са визуални архетипи. Станали са част от същността на понятието. Например везните са символ на правото и през столетията не сме го сменили с друг, макар да сме спрели да използваме самите везни. Символът за дом най-често е къщичка. Такава къщичка, която всяко дете би нарисувало, макар да не живее в нищо подобно на нея.

Трето, тъй като технологията става по-абстрактна, разчитаме на физически обекти от миналото ни, които правят разбираем невидимия и безмълвен софтуер. Имаме нужда от анахронизми, за да не живеем в клинично изчистен, ням, синтетичен свят, който дори може да е опасен за нас.
Анахронизмите в киното

Анахронизмите в киното могат да предизвикат смях, объркване, безпокойство, яд. Те са чести грешки, неточности с костюмите, грима, музиката. Звучи песен, която става хит 5 години, след събитията, които гледаме. Пропуск по невнимание.

Често модерни породи животни биват използвани анахронично. Обичаме толкова много кучетата, че постоянно ги променяме. Породата корги е символ на аристократизъм, благодарение на покойната кралица Елизабет II. Но ще ги видите да подтичват – сред кринолин и кадифе, във филми, които се развиват през 18-19 век. Тогава коргито е незабележителна порода овчарско куче, а не кралски съквартирант.

Анахронизмите в киното могат да са и нарочни. Артистите го правят от векове. Ренесансовите художници обличат библейски, антични и митологични герои в съвременна мода или нейни интерпретации. Защото искат да свържат ценностите на своето време с митологията на миналото.
Крал Артур

Легендата за Артур е обречена на анахронизми. Тя пътува до нас през 1500 години. През това време, тя се променя, поглъща други легенди, добавя нови герои, забравя стари. Почти няма филм за Артур, който да не ви „избоде очите“ с нещо, което е ненавременно, неподходящо, не на място.

Парахронизъм е вид анахронизъм, който обозначава предмет или събитие, чието време е по-късно от настоящото. Като крал Артур, който носи моторджийски кожени панталони, учи кунг-фу и бразилско джиу джицу. Живее в земя населявана едновременно от викинги и бойни слонове.

Метахронизъм обозначава предмет или събитие, чието време е по-рано от настоящото. Събитие, което се е случило преди описаните събития. Крал Артур, който използва меча на Юлий Цезар.
Робин Худ

Ще открием филмовата версия на Робин Худ в свят с барут, коктейли Молотов, очила, фаянсови плочки, тениски, суичери, гумени ботуши, лак за коса.

Робин е обут в клин от 75% полиамид и 25% ликра. Отношенията му с лейди Мариан са като на двойка забила се в Tinder, а шерифът на Нотингам е квази Тръмп. Това не са грешки, това са избори.
Primal 2019-

Освежаващ взрив от анахронизми е поредицата на Генди (Генадий) Тартаковски. Primal 2019- (Първобитно) е за възрастни, макар да е анимация. Кървава, брутална и очарователна мешавица от различни ери – креда, юра, миоцен, палеолит.
Главните герои са динозавър и неандерталец, които пътешестват. Срещат келти, египтяни, извънземни и магически същества. Жанрът също е микс – приключение, хорър, екшън, фентъзи.

Обикновено подобен миш-маш е обречен на провал, но тук – работи. Работи, заради чудесата на анимацията, монтажа, музиката, увлекателния разказ – без думи.

Primal 2019- не е новатор. Палеонтологичният сюрреализъм започва с филмовите адаптации на „Изгубеният свят“ на Артър Конан Дойл. Пик са 60-те и 70-те, когато се появява Фред Флинстоун. Както и поредица от филми с високи, мускулести пещерни мъже и гримирани, епилирани жени в кожени бикини.
Пирати

Друг вкусен гювеч от анахронизми е поредицата Pirates of the Caribbean (Карибски пирати), която до днес включва 5 филма. Тя комбинира дрехи, оръжия и технологии разделени от стотици години.
Действието се развива през 18 век, но чашите за чай са от 19 век, жаргонът често е от 20 век, а маникюрът на жените – от 21. Фокусът – както във филмите за Индиана Джоунс, не е историческата коректност, а приключението.
Шекспир
Анахронизмите се използват и когато авторите желаят да подчертаят, че темите в произведението са вечни, извън времето. Това се случва във филмовите адаптации на Шекспир.

Версията на „Хамлет“ – на Кенет Брана, може да се развива едновременно през 17 век, ако гледаме някои от оръжията, но и през 19 век, ако видим парните локомотиви. Но може да е и 20 век, ако обърнем внимание на електрическите лампи.

Coriolanus 2011 (Кориолан), на Ралф Файнс, следва трагедията на Шекспир, която се развива в Древен Рим. Актьорите обаче са облечени във военни униформи от 21 век. Те са художествена интерпретация. Отговор на въпроса: Как биха изглеждали офицерите в Римската империя, ако тя бе оцеляла до наши дни?

Случва се и в произведения по комикси. Филмите по поредицата Sin City – на Франк Милър, се развиват в метафорична реалност. Макар да е филм ноар на стероиди, историята комбинира елементи от 40-те, 50-те, 80-те и 90-те години на 20 век.
Кога не работи?
Един от най-големите производители на анахроничен хаос са поредиците филми на Marvel.

Асгард е едновременно място от скандинавската митология, но също е място от научната фантастика, но също е място, замърсено с анахронизми от култури на хиляди километри една от друга.

Някои биха казали, че светът на Marvel е комбинация от утопия и ухрония. Утопия означава „не-място“, а ухрония „не-време“. Аз го възприемам като пластмасов кич.

Саундтракът на The Great Gatsby 2013 (Великият Гетсби) на Баз Лурман съдържа модерен поп и рап. Може би чрез тях режисьорът иска да изгради емоционална връзка. Да ни свърже с хората, които живеят в навечерието на Голямата депресия. Лакомията, луксът, консуматорската ексцесия доминират двата периода.

Пет години преди Лурман Райън Джонсън прави подобен избор за The Brothers Bloom 2008 (Тарикатите Блум). Главните герои са мошеници от 30-те или 40-те, поне са облечени така и говорят – като от роман на Чандлър. Хората пътуват със самолети, но и с параходи. Носят бомбета, но ползват мобилни телефони. Тази странност, заради самата странност, прави филма, ако не претенциозен, то объркващ и изкуствен.

Фантазията, фабрикуването на реалност е сърцето на киното. Не напразно Тарантино започва разказите си с: „Имало едно време…“. Филмите му са пример за добре изпълнен анахронизъм – комбинация от премеждие и катарзис.

Когато обаче анахронизмът е исторически ревизионизъм и политическо сводничество, филмът се препъва, залита, затъва, пропада, цопва по очи. Завършва в нонсенс, в психоза. Кич месианизъм, който желае да промени света – като промени миналото.
Свързани публикации:
Дрехите разказват – за костюмите в киното
Критически дисонанс – 5 филма, обичани от критиците, но не от мен и обратното