Според Стенли Кубрик филмът трябва да бъде по-близо до музиката, отколкото до литературата. Прогресия от чувства и настроения. Темата е зад чувствата, а значението идва по-късно.
3 дни по-късно се опитвам да разбера значението на последния филм на Джоел и Итън. За разлика от няколко души, които си тръгнаха по средата, ние с Rozix издържахме до края. И ето какво мисля аз. Прочети повече
Gilliamesque не е книгата, която Тери и дъщеря му – Холи, планират да направят. Планът е coffee table book с много снимки и малко текст. Резултатът е много текст и малко снимки. Изобилие от бележки, драсканици и хаотични колажи. Да, това е Тери Гилиъм – непланиран и винаги противоположен.
Вижте портрета на режисьора, който „нарисувах“ по негови интервюта, размишления, спомени и думи. Прочети повече
От Deadpool 2016 (Дедпул) мирише на кръв и на пари.
Само през първия си уикенд, той направи $260 милиона, разбивайки всички рекорди за филми, забранени за деца под 16 години. Печелят тези, които рискуват. Не винаги, но когато печелят – печелят много.
Това е и темата – рискът. Непочтителността към нормата. Бунтарството към нещата такива, каквито са. Дедпул е антиестаблишмънт, антисмъртен антигерой. Прочети повече
„Акулите имат всичко, за което мечтае ученият. Красиви са – Господи, колко са красиви! Удивителни, перфектни машини. Грациозни като птици. Непостижимо загадъчни. Никой не знае колко дълго живеят или какви инстинкти ги движат – освен глада, той ги владее.”*
Те плуват вече 450 милиона години. Хранили са се с риби, раци, мекотели, динозаври, китове, делфини и с нас. Идеята да споделиш стихията им е нелепа и толкова възбуждаща. В Америка ги използват, за да лекуват ветерани-инвалиди. Казват, че изживяването е по-добро от всяка рехабилитация. Акулата изпълва плувеца със студен, влудяващ ужас, но и с тих покой, защото в присъствието на акула забравяш всички останали страхове, стресове и ненужни безпокойства.
Има актьор, който създава същото усещане. Прочети повече
Ядрената януарска кино зима ще продължи и през февруари.
Пусто е и няма за какво да пишем. Това е времето, което студията наричат dump months – времето, когато на кино сметището се изхвърлят всички неуспешни, неполучили се, недомислени, недоносени, евтини, но така или иначе направени филми.
Представяме ви филм, композиран като „Я кажи ми облаче ле бяло”. Филм като баба ви, когато е била млада и е ходила на вечеринки. Като дядо ви, когато е бил левент и са го наричали „галантен”. Прочети повече
В чест на немския филм Victoria 2015 (Виктория), който е в един дубъл, решихме да направим хронологична класация с едни от най-красивите, увличащи и „Боже, как са го заснели това?!” кадри. Прочети повече
След 150 минути на екрана ето какво ни показа, че може да прави Леонардо ди Каприо: Да тича. Да пада. Да става. Да бъде преследван – от индианци, от французи и от Том Харди. Да се бие с мечка и да загуби. Да се бие пак и да спечели. Да умре. Да се съживи. Да загуби семейството си. Пак да умре. Да бъде погребан. Да възкръсне. Да замръзне. Да се влачи. Да плува. Да се удави – за малко. Да яде жива риба. Да яде суров черен дроб. Да повръща. Да открадне кон. Да язди. Пак да падне, но от по-високо. Да спи в трупа на коня. Да бъде намушкан, наръган, прострелян, порязан и наръган отново. Да търси отмъщение. Да намери справедливост. Да оцелее.
Е, очевидно в този филм се случват неща. Странното е, че това не е достатъчно. Прочети повече