
Миналата година не беше силна за художественото кино, затова редовно поглъщах документално. Почти всичко ми хареса, но тези 9 са направо превъзходни. Прочети повече
Сериозни, смешни, странни класации и списъци

Миналата година не беше силна за художественото кино, затова редовно поглъщах документално. Почти всичко ми хареса, но тези 9 са направо превъзходни. Прочети повече

Попитахме всички, които някога са поствали в нашия блог и почти всички, които някога са го чели. И ето какво ни отговориха: Прочети повече

Тази година печалбите за кино индустрията са по-добри, отколкото бяха през миналата, но не и качеството. Ланшната зима, когато правехме класацията за Най-добрите филм на 2011, беше трудно да избера 5, които много са ми харесали, защото имах 10.
Тази година ще бъде по-лесно. Решихме обаче, че позитивната класация ще я оставим за 2013, защото се допитаме до повече хора и защото повечето хора искат да гледат няколко заглавия, които още не са излезли, но са обнадеждаващи. Междувременно, това са най-слабите филми, които гледах или проспах тази година.
Имам инстинкт за самосъхранение, затова липсват „продукции“ от Адъм Сандлър или Бен Стилър. Но съм включил достатъчно тъпи изяви, а и няколко, за които ще ми се разсърдите.
Поемете дълбоко въздух… Прочети повече

Класическият профил на истинския сериен убиец и баналния кино психопат е: интелигентен, харизматичен, с проблемно детство, бял и МЪЖ. Виж, жените са изключение, а изключенията винаги са по-интересни от правилото.
Между лудите копелета и лудите кучки има разлики.
В реалността мъжете серийни убийци: убиват непознати, често по жесток, агресивен начин. В над 50% от случаите изживяването им носи сексуално удовлетворение. Лудите копелета биват хващани в рамките на до 4 години.
Лудите кучки: убиват най-често познати – приятели, роднини, собствените си деца. Избират „тих” и пасивен начин за убийство – в 80% от случаите отрова. Водени са от различни мотиви – в 75% от случаите материална печалба, но също и нужда от контрол или отмъщение. Жените убийци биват хващани много по-трудно – отнема от 6 до 8 години.
Aрестувахме за вас най-лудите, ледени, лабилни и ликвидационно настроени кино героини. Прочети повече
Никой не може да им угоди, никой не може да ги смълчи. Те мрънкат и хленчат, недоволстват, и негодуват, крещят, пищят, търсят си боя. Повечето от тях са създадени, за да бъдат харесвани, но повярвайте ми – постигат обратното.
По адрес на такъв тип характери баба ми казваше: Море, като ‘земем една коприва… Прочети повече

Дейвид Финчър казва, че не иска да прави филми, които оставят спомени, а белези. Може би затова днес сме сложили 3 въведения от негови филми… само 3, защото Fight Club го няма на поносимо качество. Прочети повече

Увод, интродукция, увертюра… въведение, още известно и като “кука” – силата да хванеш аудиторията в първите 30 секунди. Използват го добрите разказвачи, писателите, композиторите и ораторите също.
Използват го и филмите.
Много се е променило от времето, когато пред камерата са държали картончета със заглавието на филма. С появата на звука, а после и цветовете интрото става все по-важно и интересно.
Около ’40-те повечето хитови филми започват с музикален прелюд и статични надписи на фона на небе с облаци. Около ’50-те модерни са фонтаните от цветове. А след тях е златното десетлиети на Сол Бас – дизайнерът, чиито плакати и лога са част от учебниците по графичен дизайн. Уводните му надписи за филми на Премингер, Хичкок, Кубрик и Скорсезе са жив пример, че дори нещо толкова банално може да се превърне в изкуство. Прочети повече
Французите му казват déjà-vu, а ние – „този филм вече сме го гледали”. Някои го свързват с отминали животи и прераждания, други със сънищата, а трети с неволен химичен дисбаланс в мозъка.
Писали сме за филмовите преразкази, преработки, кавъри и римейки – поне в „легалните им рамки“. Виж Адаптация 1 / Адаптация 2 / Адаптация 3
Днес обаче ви представяме без подозрения, без обвинения и без много текст филми, които адски приличат на други филми. Решете сами – правили сме или не?
________________________________________________
________________________________________________

Хората изпитват страх от много неща: огън, вода, височина, затвори, отвори, несподелена любов, самота. Страхът е инстинктивна реакция, следствие от нашия опит или плод на бурната ни фантазия. Днешната класация е за чудовища – грозните деца на тъмнината в собствената ни душа.
Това не е класация за класики в жанра, още не съм събрал пари за книгата на Джон Ландис, за да мога да преписвам от нея. Няма да видите Блоб, Годзила или акулата от Jaws 1975 (Челюсти). Ще видите чудовища, които съм запомнил заради идеята и майсторството, с което са създадени или още по-добре – са ми изкарали акъла.

Тони Скот / Дензъл Уошингтън
Общи филми: 5
Този пост се роди от края на Тони Скот, край трагичен и изненадващ. Идеята дойде от тази статия, която търси отговор на въпроса: Защо Тони толкова обичаше да работи с Дензъл Уошингтън?
„Защото той винаги ме изненадва” – отговаря на въпроса Скот – „Той успява да извади различен Дензъл всеки път”. Crimson Tide 1995 (Аленият прилив), Man on Fire 2004 (Мъж на прицел), Deja Vu 2006 (Дежа вю), The Taking of Pelham 123 2009 (Ударът “Пелам 123”), Unstoppable 2010 (Неудържим). И петте филма, както и останалите в кариерата на Скот, са филми на действието, на движението, на машините – самолети, кораби, подводници, влакове и автомобили. Това, което запомняте обаче са мъжете в тях. Мъже, които преди сълзите ви заслужават уважението ви. Прочети повече