На SоIndependent за пръв път видяхме…
Първият пълнометражен филм на режисьора Натали Каплан. Това всъщност е нейната дипломна работа за завършване на втората й специалност. Натали изгражда образа на героиня, с която има и биографични прилики. И двете са около 40-те, едновременно момичета и жени, които по свой начин обичат самотата. Прочети повече
„Аз играя себе си, доколкото е възможно да го правя“, винаги е твърдял Хари Дийн Стантън и това може би в най-голяма степен важи за последния му филм Lucky 2017 (Лъки), част от програмата на Sofia Independent Film Festival. Прочети повече
„Зная какво е призрак, потвърди мълчаливо старата жена. Името й беше Роуза Даймънд, на осемдесет и осем години; клюнеста и кривогледа, тя наблюдаваше пълнолунното море през прозорците на напоената си със сол спалня. Знам и какво не е, кимна тя наново, не е скарификация или плющящ чаршаф, така че бошлаф и пфу на всички тези празни приказки. Какво е призрак? Несвършена работа, ето какво.“
Салман Рушди „Сатанински строфи“
Това е филм с призрак, но не е филм на ужасите. Това е филм за любовта, смъртта, загубата, самотата и времето.
Той е тъжен, смешен, тежък, тих, бавен, красив и даже ретро. С квадратен формат – 1.33:1 и заоблени ъгълчета на екрана от времето на немите филми. Прочети повече
„Няма добри пари и лоши пари. Има само пари.“ – прави заключение Лъки Лучано, мафиотският бос от началото на 20 век. Когато на 14 години напуска училище и започва работа във фабрика, той остава с впечатлението, че този труд е за „мижитурка, която цял живот няма да постигне нищо“. Затова, още като юноша, започва да търгува с опиум. Прочети повече
„И когато захапвате ябълката, казвайте в сърцето си: Твоите семки ще живеят в моето тяло и пъпките на твоето утре ще цъфтят в моето сърце, уханието ти ще ми е дъх, и заедно ще възликуваме във времената.“
Халил Джубран – „Пророкът“ Прочети повече
Ако тази година има филм направен с вкус, това е. Прочети повече
Гледах Dunkirk 2017 (Дюнкерк) – последния филм на Кристофър Нолан.
Ще се опитам да споделя мнението си кратко и простичко, без многословие и патос. Този филм заслужава пестеливи фрази и внимание към всяка дума.
Заслужава и уважение, защото е направен по оригинален сценарий. А филмите по оригинален сценарий са на изчезване, както са на изчезване печатната преса и лентовата фотография. Прочети повече
„Нищо няма значение особено, а повечето неща нямат значение изобщо.“ – казва Артър Балфур, граф и 50-ти британски премиер.
Нихилизмът е философия, чието сърце е отрицанието. Но дори и отрицанието има граници. Прочети повече
Началото на 60-те години. Златната ера на Холивуд е в своя кървав залез. Само 10 години преди това Били Уайлдър го е уловил в Sunset Blvd 1950 (Булевардът на залеза) с Глория Суонсън. Нямото кино е мъртво, екранните легенди с изрисувани вежди и неземно изразителни скули са вече застаряващи матрони. Грета Гарбо, Катрин Хепбърн, Джоан Крофорд, Бети Дейвис – пъпчивите млади хипита с мазни коси даже не са чували за тях, а дори и да са – пет пари не дават.
Големите холивудски студия се задъхват. Могъщите им собственици – до един с еврейски фамилии, са немощни динозаври от отминала епоха. И все пак едно нещо продължава да е същото, непроменено и сякаш вечно: It‘s a man’s man’s world, както пее Джеймс Браун. Холивуд принадлежи на мъжете! Прочети повече
„Всички велики и драгоценни неща са самотни“
Джон Стайнбек „На изток от рая“
Историята на изкуството е историята на хората, които излъчват думи, мисли, идеи, образи, картини – радиовълни към Вселената, с надеждата, че те ще бъдат уловени и разчетени от някой като тях. Зов за завръщане към другите. Прочети повече