Изборите, които правим днес ще са нашата биография утре.
Oppenheimer 2023 (Опенхаймер) e 12-ят филм на Кристофър Нолан. Монументално кино, което изпъква, на фона от повърхностното, грозното и тъпото, които ни задушават.
Интелигентност без амбиция е като птица без криле. Амбицията на Кристофър Нолан е странстващ албатрос. Всеки път, той търси простора, мечтае да лети по-високо, по-далеко, по-продължително. Подобно на най-голямата птица, Нолан би прекарал години в полет, над морета от истории и океани от образи.
Един от най-добрите съвременни режисьори не се страхува да рискува. Не се въздържа да е умен. Не се автоцензурира в името на боксофиса. Кристофър уважава зрителя. Говори му като на възрастен. Подтиква го да учи, да мисли, да се възхити, да изпита страхопочитание, да се докосне до божественото.
Е, като изключим Tenet 2020 (Тенет).
Сюжетът на Oppenheimer 2023 следва биографията „Американският Прометей“, от Кай Бърд и Мартин Шъруин. Сценарият ни подарява елегантно написани сцени и сладки преходи. Капки дъжд се трансформират във взривове. Религиозен цитат от книга преминава във визуална метафора, за четиримата конници на Апокалипсис. Влудяващ детски рев, изненадващ писък, те коментират – без думи.
Майсторската камера на Хойте ван Хойтема е верният съюзник на режисьора. Верен и ключов, за 3-часов филм, чиито сцени – в мнозинството си, са хора, които говорят в стая.
Диалозите са вещо структурирани. Подчертавал съм, че съвременните писатели не могат да пишат. Затрупват ни с прилагателни, вместо да оставят героя сам да се докаже в действие. Диалозите в Oppenheimer 2023 са между гении. Усещате го дори, ако не го разбирате. Не е необходимо в стаята да има второстепенен герой, който постоянна да изстрелва епитети.
Разказът е нелинеен. Жонглира – не само с десетки характери, но и няколко времеви рамки. Виждаме Опенхаймер като студент / като учен, вербуван от харизматичния генерал Лесли Гроувс (Мат Деймън) / като шеф на проекта „Манхатън“ / като обвиняем в измяна / като любовник / като съпруг.
Успоредно – в черно-бяло, виждаме историята на Луис Щраус (Робърт Дауни Джуниър), шефът на Опенхаймер, който е на изслушване пред Сената. Героят е реминисценция на макиавелисткия образ на Франсис Ъндърууд (Кевин Спейси), от House of Cards 2013-2018 (Къща от карти). Щраус е привидно мек и дружелюбен човек. Под маската му се крие кариерист и нарцис, отмъстителна посредственост, болезнено влюбена в себе си и властта.
Но това не е всичко! Ще добавим и няколко срещи с Алберт Айнщайн, Нилс Бор, Вернер Хайзенберг, Енрико Ферми… така подносът е препълнен. Чашата прелива с думи, информация, лица, факти. Макар да беше тъмно, усещах моментите, когато публиката се откъсваше от екрана. Двойка тийнейджъри си тръгнаха.
Oppenheimer 2023 не е за всеки. Някои зрители няма да се насладят. Не само защото през по-голямата част от времето гледаме хора, които си говорят, но и защото си говорят за неща, към които повечето от нас нямат интерес, познания или разбиране. Във филма има страхотна реплика, която го описва. Не е необходимо да четеш ноти, за да почувстваш музиката. Oppenheimer 2023 е симфония.
В този контекст, ако Килиън Мърфи не получи ПОНЕ номинация за Оскар, Академията за филмово изкуство и наука ще фалира напълно в очите ми. Без да е шумен, без да е бомбастичен и експанзивен, Килиън преминава през буря от чувства и емоции, лицето му има собствен, безмълвен диалог.
Истинският Опенхаймер казва, че: „И двамата – човекът на науката и човекът на действието – живеят винаги на ръба на мистерията, която ги заобикаля“. Мърфи успява да запази енигмата на образа. Ние сме с Опенхаймер, но и никога няма да бъдем.
Всички останали актьори са загрижени за работата си. Важно им е, че работят с Нолан, затова филмът ни предлага най-доброто екипно актьорско майсторство тази година.
Oppenheimer 2023 е: 1. Автобиография и изследване на характера / 2. Морален и философски коментар / 3. Политически трилър. Три в едно – неочаквано добра комбинация. Но не и за хора, които мислят за quatro, на тях няма да им е много приятно.
Мнението ми в едно изречение:
Гледайте го, ако обичате киното – на кино.
Свързани публикации:
Interstellar 2014 (Интерстелар)