Това ли са най-непоносимите герои в киното? 

Гледах видео есе за 80-те. В него бе цитиран филм, определен като „култов и любим“. Веднага си направих паметна бележка, че съм го пропуснал. Бил съм дете, но американските заглавия бяха и скъпоценна рядкост в комунистическа България. 

През уикенда наваксах. И сега съм ядосан. Причината не е тази, за която си мислите.

St. Elmo’s Fire 1985 (Огън на свети Елм) не е лош филм. Не e конфузно некомпетентен, като The Room 2003 (Стаята) или Troll 2 1990 (Трол 2). 

Не е грозен – като Justice League 2017 (Лигата на справедливостта) или Ultraviolet 2006 (Ултравайълет). Всички актьори са млади, жизнени, красиви. Осветлението е качествено – по-добро от това на съвременните филми. Режисьор е Джоел Шумахер, който е професионалист, носител на награди. 

St. Elmo’s Fire 1985 не е мърляво монтиран филм – като The Snowman 2017 (Снежният човек) или 9 Bullets 2022 (9 куршума). Саундтракът съдържа хитове, включително едноименното парче на Джон Пар. Въобще, няма технически проблеми, които дават повод, за да го мразим.

Зрителите си го спомнят с добро – както в цитираното есе, заради носталгията, модата, косите, колите, оптимистичния, безгрижен дух на времето. Аз го мразя. 

Филмът е представител на тийн киното. Част е от вълната Брат Пак (Brat Pack), която залива екраните. Фундаментален е The Breakfast Club 1985 (Клуб Закуска), който има множество копия, дори българско. Брат Пак е името на групата млади актьори, които често биват наемани в комплект. Сред тях са Емилио Естевес, Роб Лоу, Деми Мур, Антъни Майкъл Хол, Андрю Маккарти, Джъд Нелсън, Моли Рингуолд, Али Шийди. 

Апропо, кариерата на Том Круз тръгва нагоре, по същото време и то с подобни роли. Но той – стратегически интелигентно, се раздалечава от групата и предпочита да е мейнстрийм, индивидуален играч. 

St. Elmo’s Fire 1985 започва с прекрасен кадър. Седем студенти в прегръдка, които завършват колежа и поемат право напред – към живота! 

Продължаваме година-две по-късно, когато героите живеят като  възрастни. Някои от тях са родители, други работят в банка или за политическата си кариера, обмислят да си купят къща. Възхищавам се, на бързото им материално порастване, но това е антипатична групичка от лекета и малки лайна.

„Огън на свети Елм“ е електрически феномен, сияние, което е описано в множество легенди на (и за) мореплаватели. В повечето култури, той е символ на надежда, божествено обещание, че всичко ще бъде наред. Това е името на бара, в който се събират приятелите във филма. Казвам ви, не бих стъпил в този бар. Ето защо…

Били (Роб Лоу) е музикант-алкохолик, импулсивен инфантил, с ярък егоцентризъм и антисоциални черти. Безотговорен, чаровен, секси саботьор, който използва хората, но не търпи критика, когато това бъде адресирано.  

Джулс (Деми Мур) е нарцистична лъжкиня, саморазрушителна наркоманка, емоционална ексхибиционистка. Черна дупка за внимание, която се крие зад блясък и хаос. Празно съществуване, под формата на хистеричен пърформанс и шопинг терапия.

Алек (Джъд Нелсън) е харизматичен социопат, с незадоволим сексуален нагон, зад който прозира обсесия за власт. Манипулативен, контролиращ, безскрупулен циник, който изневерява систематично на приятелката си, която – според него, ТРЯБВА да стане негова съпруга. 

Лесли (Али Шийди) е приятелката на Алек, избягваща конфликти кифла, с объркана идентичност. Пасивно-агресивна красавица, привличана от токсични мъже, давеща се в нерешителност и страх да не разочарова другите. Към края на филма е разкрита като повърхностна, беземпатична използвачка. 

Кевин (Андрю Маккарти) е готов, за да стане творчески директор в българска рекламна агенция. Трябват му още две водки и малко кокаин. Нихилист и емоционално потиснат невротик – с привкус на Холдън Колфийлд, който крие своята несигурност, зад хапливост и жлъч. Реално лишен от талант, но вярващ, че е гений и следващия голям американски писател. 

Уенди (Меър Уинингам) е героинята, която най-вероятно е замислена като „Добрата“ в групата, но крайният резултат я отдалечава от тази цел. Позиционирана като Зубрачката-девственица, тя се оказва безгръбначна, емоционална изтривалка за околните. Страда от комплекс на мъченик, който използва, за да манипулира баща си и околните.

И накрая – Кърби (Емилио Естевес), може би най-страшният индивид в групата. Обсесивен преследвач, с маниакални наклонности, който развива ирационална, еротоманска заблуда, към млада лекарка (роля пробив за Анди Макдауъл). Във филма това е представено като романтично и сладко, но реално плаче за ограничителна заповед или добър пердах.  

Събрани заедно, тези герои не са весели „Приятели“, а бомба със закъснител. Странно, но филмът им се възхищава, радва им се. Повтарям, това не са вкусни антигерои – като в The Favourite 2018 (Фаворитката) или банда престъпници – като във фрустриращия и празен The Bling Ring 2013 (Блясък). Това са „добрите хора“, „симпатягите“, моделите за подражание. 

Пийт Дейвидсън е бездарен комик-актьор, който играе Пийт Дейвидсън – във всички филми. Той е пиян, надрусан, биполярен провокатор или поне травмиран инфантил (голямото извинение на неговото поколение). Татуиран, токсичен „гащник“, който е „лошото влияние“, за младите мъже и жени наоколо. В края на филма Пийт Дейвидсън обикновено бива наказан: остава сам или дори бива убит, за удоволствие на публиката. Например в Bodies Bodies Bodies 2022 (Убийствена игра) героят му се самоубива с мачете, докато се опитва да направи клипче за TikTok. 

В края на St. Elmo’s Fire 1985 характерите остават непроменени и ненаказани. Няма никакво възмездие, последствие или извод. Те просто сменят бара. Неприятно, но толкова реално.   

Това ли са най-непоносимите герои в киното? 

Не са. Заслужават бронз, а може би сребро. Златото – поне от мен, би отишло за героите от The Rules Of Attraction 2002 (Правилата на привличането). 

Това е най-гадната комбинация от характери, които съм гледал някога. Направен по едноименната книга на Брет Ийстън Елис, филмът ни среща с пропаднали, отровни и отровени, радиоактивни герои, които са напълно емоционално мъртви и морално безплодни. 

Един от тях е Шон Бейтмън, по-малкият брат на Патрик Бейтмън, героят от следващия роман на Елис – „Американски психар“. Филмът е кошмарна смесица от безразличен, механичен секс, апатия, безчувственост, надрусан постмодерен нихилизъм. Ако героите в St. Elmo’s Fire 1985 заслужават някой да ги залее с ледена вода, то светът в The Rules Of Attraction 2002 трябва да бъде дезинфекциран – с огнехвъргачка. Къде е Испанската инквизиция, когато ти трябва?    

Свързани публикации: 

Какво е общото между бившите ви гаджета и съветската анимация?

7 бъга, които ви прецакват филма