Чел съм „Джейн Еър“ в гимназията ……………………… …………… оставям място, за да ми се присмеете. Чел съм и „Гордост и предразсъдъци“, „Брулени хълмове“, даже „Мидълмарч“, харесвах много „Разум и чувства“ – и филма също, този с Ема Томпсън. След това признание започнах да се замислям за себе си. Прочети повече
…it looks like shit*
Прочети повече
Rabbit Hole 2010 (Заешка дупка) е драма с участието на Никол Кидмън, Арън Екхарт и Даян Уийст. Веднага трябва да ви кажа, че филмът е провал. Поне финансов, което доказва, че повечето хора не обичат да гледат филми с тежки теми. Но „повечето хора“ са глупаци. Прочети повече
Вчера с Нуша и Кирил гледахме Mammoth 2009 (Мамут), филм на Лукас Мудисон.
Преди да влезем на прожекцията Нуша каза, че е чела американски критик, който сравнява филма с Babel 2006 (Вавилон) на Алехандро Гонсалес Иняриту. Според критикът Mammoth 2009 е дори по-добър. Според мен критикът бърка. Прочети повече
Краят – твърде къс, твърде дълъг, твърде щастлив, твърде нещастен, твърде отворен, твърде затворен, твърде предсказуем, твърде невероятен, твърде буквален, твърде абстрактен, абсурден, шокиращ, френски. Краят – презаснеман, прекрояван, премонтиран, аплодиран и освиркван – винаги неизбежен.
Изкуството на края е по-трудно от изкуството на началото. Днешният подбор от филми го доказва. Филмите са увлекателни, вълнуващи, носители на награди. Но краят им е тъп, защото… Прочети повече
В дни на икономически запек и социално разстройство американското, а и световното кино, започва да произвежда два основни типа филми. Първият са филмите за супергерои и комикс адаптациите – за тях в prozekcia пишем адски много: тук, тук и тук, и тук
За протокола: Sucker Punch 2011 (Измислен свят) и Green Lantern 2011 (Зеленият фенер) са най-слабите представители на жанра тази година. Единият е готин саунтрак, гарниран със 150 безсмислени сцени, другият е нелепица в зелено. Бележка: Още не съм гледал новия Конан, но очаквам много кръв и голи жени.
Вторият жанр са драмите – конфликтът между малкия човек и големия свят, живота, реалността, самотата. Всички онези моменти на страх, тревога и печал, поради настъпващите сили на мрака. The Wrestler 2008 (Борецът), Up in the Air 2009 (Високо в небето), Cyrus 2010 (Сайръс), Everybody’s Fine 2009 (Всичко ни е наред), The Company Man 2010 (Мъжете от компанията) и дори The Town 2010 (Градът) – всичките попадат в тази категория.
И двата жанра имат терапевтичен ефект – в края очаквате облекчение, отпускане, нещо по-добро. Ето две драми, които заслужават порция от живота ви. Прочети повече
Докато сме в отпуск излезе Captain America: The First Avenger 2011 (Капитан Америка: Първият отмъстител). Направих два опита да го гледам, втория път се отказах на касата. Веднага почувствах вина, имах чувството, че съм ви предал. Вината ме подтикна да се допитам до госпожица Б., чийто ентусиазъм и познания в областта на комиксите превъзхождат моите.
Както и очаквах госпожица Б. беше гледала филма на премиерата му в Калкута. Мнението й накратко: Най-хубавите две неща във филма – включването в историята на бащата на Железния човек (Iron Man) и сексапилния Крис Евънс (Капитан Америка). Историята е тъпа. Дори традиционното камео участие на Стан Лий не e забавно.
След като изясни, че това е само мнение, а не цялостно ревю, госпожица Б. каза, че отива да си смени бельото, защото гледа класическия японски филм на ужасите Kwaidan 1964, който ви препоръчва, но само, ако имате резервен чифт гащи.
Ние ще продължим от там, откъдето спряхме. С един филм по комикс, който е достатъчно добър, за да спечели Гранд При в Кан. Прочети повече
Аз съм мъж. И като всеки мъж вярвам, че съм единствен. Истината е, че съм като всеки мъж. Някъде в Y хромозомата ми е заключен интерес към: кучета, лъвове, тигри и акули, а също бързо движещи се обекти – коне, коли, комети, кораби и мотоциклети, а също експлозии, имплозии, ерозии водещи до геологически, апокалиптически прогнози, а също сини неща и неща, които се разклащат, полюшват, подскачат, приплъзват или са мокри… като последните важат и за жени.
Като всеки мъж се залепвам за екрана, когато на него има динозаври, каубои, пирати, нинджи или самураи. Днешната класация се посвещава на последните. Прочети повече
Братя и сестри – киномани, преди да започнем днешната проповед нека отворим Кодекса на киномана, за да си припомним два важни принципа за ходенето на кино.
Принцип първи: “И речено е, ако имаш рожба на 3 месеца – не я водиш на кино! Защото ходенето на кино не е ходене по мъките, а и защото е занимание само за онез, що могат да си придържат главата изправена сами, не спят следобеден сън и не сучат.”
Принцип втори: “Воистина е, братя, че има филми, на които допустима е, даже насърчителна е консумацията на пуканки. Но има и филми, на които не е. Тъпченето на осолен фураж на подобни прожекции кара другите да си мислят, че сте животно и скот.”
А сега – към филма. Прочети повече
Той върви по улицата. Тя го догонва. Ражда се перфектната сцена.
Me and You and Everyone we know 2005 (Аз, ти и всички, които познаваме) е пълен с артистични, оригинални, умни, весели и сърдечни сцени, ситуации и елементи.
Празна рамка за снимки, която казва “Обичам те”. Снимка на птиче върху клонче на дърво върху клонче на дърво. Две розови обувки с надпис “Аз” и “Ти”, които леко се докосват. Куратор на галерия за модерно изкуство, който се страхува от изкуството. Опаковка от бургер хвърлена на пода. Жена с чорапи на ушите. Забравена златна рибка върху капака на кола. Прочети повече