От Deadpool 2016 (Дедпул) мирише на кръв и на пари.
Само през първия си уикенд, той направи $260 милиона, разбивайки всички рекорди за филми, забранени за деца под 16 години. Печелят тези, които рискуват. Не винаги, но когато печелят – печелят много.
Това е и темата – рискът. Непочтителността към нормата. Бунтарството към нещата такива, каквито са. Дедпул е антиестаблишмънт, антисмъртен антигерой. Прочети повече
Жена кара в дъжда. Капките удрят по запотените стъкла, а жената е тиха. Тя спира и излиза навън. Ние оставаме вътре. През танцът на чистачките виждаме как жената се приближава към ливада с няколко магарета и… хладнокръвно убива едно от тях с три изстрела. Прочети повече
Бяхме там, когато преди 5 години стартира Sofia Independent Film Festival, защото ни бяха поканили. Оттогава пишем за тях – дори без покана, защото фестивалът ни харесва. Какво бихме гледали ние от програмата им тази година? Прочети повече
Spy 2015, Tinker Tailor Soldier Spy 2011, Superman 1978, Side Effects 2013, Laurel and Hardy, Precious 2009
Киното, както и животът е игра на стереотипи. Очилата например правят героя многознайко. Оставете ги да се запотят – ето ви нелеп смотльо. Променете формата им – получавате манипулативен, секси играч. Когато героят е шишкав – е мил и смешен, но също лаком, или мързелив.
Стереотипите не бива да се смесват, за да работят. Но понякога се случва… Прочети повече
Не харесвам тийнейджърски филми или както им казваха, когато аз бях на тази възраст – детско-юношески.
Не ги харесвах тогава, не ги харесвам и сега.
Не харесвам филми, в които жени носят розова перука, хипстърска шапка и жилетка, полусвалена под рамото.
Не харесвам филми, в които героите влизат в магазин за плочи, VHS касети, дрехи втора употреба или „винтидж” мебели.
Не харесвам филми, в които богати хора са оскърбени от факта, че са такива.
Не харесвам филми, които неспирно подхвърлят заглавията на други филми.
Не харесвам филми, в които героите са умни, красиви и талантливи страдалци, на които светът пречи да разгърнат целия си потенциал.
Не харесвам филми, в които бащата е по-женствен от майката.
Не харесвам филми, в които героите носят твърде големи кубинки с развързани връзки и си влачат краката.
Не харесвам филми, в които главният герой има плакат на Франсоа̀ Трюфо̀.
Не харесвам филми направени за хора с мошенически бради, ненужни слънчеви очила и шалчета, омотани около крещящата претенция на повърхностния ум и фасона на амортизирана кокетка.
Не харесвам филми със заглавие като: Me and Earl and the Dying Girl 2015 (Аз и Ърл, и умиращото момиче)…
Следя кариерата на Ейми Шумър от около 3 години. Не като актриса, а като стендъп комик. Наблюдателна, цинична, самоиронична. А също може и да пише. Скечовете й за Inside Amy Schumer 2013- се получават… почти винаги.
Добра е. Не е в личния ми топ 100, но е добра.
Зак Галифианакис е още по-добър. Ако гледате някой от сетовете му, ще се възхитите на умните игри на думи, бързата му реакция и отлична импровизация. А също свири на пияно, а също свири и на пиано. Серията му интервюта Between Two Ferns 2008- е култова.
Бил Бър е отличен. Земен, честен, пиперлив. Стендъп табаско сос.
Какво става винаги, когато смешните по единично хора трябва да са смешни в американска комедия – цели 2 часа? Хуморът става и… си тръгва. Защото зад камерата е Адам Сандлър, Тод Филипс, Евън Голдбърг или Джъд Апатоу.
Trainwreck 2015
В Trainwreck 2015 (Тотал щета) (?!!) Ейми е в ролята на Ейми, която е нейното сценично-Аз – руса, закръглена, но даваща си сметка за това, леко повърхностна алкохоличка със златно сърце, голяма уста и неукротимо либидо. Прочети повече